Малцина знаят, че през 1990 г. един от сериозните сблъсъци между КГБ и ЦРУ става именно в София. Поводите са два: изнасяне на части от тайния архив на Държавна сигурност и скандал в шпионските среди с еротични картички.
Американците отдавна имали апетити към папките, свързани с атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Истинската причина за сблъсъка обаче били секретните папки за уранодобива и сведенията на нашите служби за страни от Балканите и Близкия Изток.
Търсейки най-секретните папки, американци и руснаци попаднали на невероятна колекция. Тя съдържала десетки снимки и картички с еротично съдържание. Оказало се, че български разузнавач, действал под дипломатическо прикритие в западни страни, събирал секс сцени. Задачата му била поставена от висши партийни ръководители по линия на идеологическата война между Изтока и Запада. Оказва се, че нашите пропагандни шефове смятали чрез порнокартичките да съставят план за разбиване на пух и прах на прозападното влияние и загнилия капитализъм.
В кашона с нецензурните снимки имало и порно филми на видеокасети, внесени по второ направление (от капиталистическите страни) през 80-те години. Към тях имало докладни, в които били описани датите, на които шефове от МВР, ЦК на БКП и ЦК на Комсомола са гледали филмите и са ги коментирали. Оказало се, че тази нестандартна дейност води началото си още от 50-те години на ХХ век, когато българските разузнавачи били обучавани от опитни кадри на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление) в Москва. Порно индустрията бела особено привлекателна, затова нашите разведки трябвало да неутрализират проникването и на българска територия. За да е процесът по-ефективен, висшите идеологически кадри се запознавали с упадъчните произведения на фотографията и киното, за да могат да го громят пред трудовите колективи и партийния актив.
Друга папка пък съдържала компроматни материали и снимки за известни българки. Някои от тях са актуални и до днес.
По тези снимки идеологическите работници громяли "прогнилия запад"...
В операция „Разклонено дърво” част от ценната информация отпътувала в сандъци през летището във Враждебна към Москва. За акцията има данни и в т.нар. „архив на Митрохин” (избягал в Англия офицер от КГБ). Американците обаче също не останали с празни ръце. В друга операция, известна като „Приятелска ръка”, доста документи отлетели към Вашингтон под формата на „литература за библиотеки”. По този начин в момента в САЩ и Русия има немалко секретни данни от българските служби, събирани години наред, включително и преди Втората световна война. В някои от папките се съдържала прелюбопитна информация за видни партийни и държавни ръководители, участници в партизанското движение, които сътрудничили активно на полицията и предавали свои другари по време на въоръжената борба в периода 1941-1944 година. Между тях са и случаите на изпращане на български комунисти в Сталинските лагери в Сибир със знанието и понякога съдействието на Георги Димитров и Васил Коларов, висши дейци на Коминтерна по онова време.
Всичко започва през 1944 г., когато съветските войски окупират България като съюзник на Хитлер и помагат за установяването на отечествено-фронтовско правителство, начило с БКП. Тогава, по заповед на Сталин в София са изпратени първите шефове на бюрото на КГБ у нас. За период от 45 години те са осем. Това са генералите Владимир Суходолски, Николай Ляпунов, Михаил Егоров, Алексей Куренков, Иван Савченко, Владилен Фьодоров и Василий Мякушко. За тези седмината в архива на руските служби е изписано откога до кога са били в София. За осмият, ген. Костромин обаче е отбелязана като начало на службата в България 1991 г. и липсват дата и година на завръщане от мисията. Какво означава това – не се обяснява. Трудно е да се повярва, че генералът е още тук, но липсата на крайна дата при всички случаи е някакъв знак, може би че бюрото на КГБ, днес вече ФСБ, продължава да работи на българска територия. За по няколко месеца или заради специални операции и подсилване на екипа тук са пращани и генералите Дмитрий Пищулин и Михаил Светличний. И двамата се оказват у нас по време на чешките събития, известни като „Пражка пролет” в края на шейсетте години. Светличний ръководил операция по вербуване на чужди граждани и неутрализиране на чужди шпиони, пристигнали за Световния младежки фестивал в София през 1968 година.
Първите крачки на кагебистите в България били по провеждане на т.нар. операция „Чужд сред свои”. Тя се изразявала в установяване на жестоките правила на смъртоносната структура от Втората световна война СМЕРШ (смърт на шпионите – смерть шпионам) в редиците на БКП. Въпреки съпротивата на някои български комунистически дейци като Трайчо Костов, било проведено прочистване на БКП от предатели с партиен билет. Много от тях се озовали в лагерите на смъртта през 50-те години на 20 век, а други намерили смъртта си в арестите. По този повод в София извал дори известния с жестоките си похвати ген. Павел Судоплатов. Самият той обаче по-късно станал жертва на свои колеги от КГБ, които гокомпрометирали пред Сталин и Берия и той бил репресиран, заедно със семейството си...
Ярък представител на школата на СМЕРШ тук бил Алексей Куренков. Валяка, както го наричали със страхопочитание българските му колеги, се бил издигнал до старши инспектор в Специалния отдел на СМЕРШ по подбора на кадрите. От 1945 до 1949 г. той ръководил мисията на НКВД (след това КГБ) в Германската демократична република. Именно Куренков бил инициатор на жестоката чистка в новосъздадените гедееровски спецслужби и поставил началото на митичното ЩАЗИ. След смъртта на Сталин през 1953 г. бил върнат в Москва, за да стабилизира кадровата политика в тайните служби на СССР, като същевременно отговарял за наблюдението на членовете на ЦК на КПСС и членовете на правителството. Доста хора си изпатели ит мерките, предприети срещу тях. След това обаче нещо в кариерата му почва да куца и той е изпратен на „почивка” в България. Така се поставят основите на стила на СМЕРШ в българските служби – тотално следене и ликвидиране на всеки, който се отклонява дори на крачка от политическата линия на партията.
Бюрото на КГБ в София наброявало различен брой персонал през годините. В началото офицерите били само 5-6, но постепенно съставът нараствал и в края на 80-те години у нас вече действали поне 12-15 щатни и десетки нещатни сътрудници. Те вербовали агенти не само сред българите, но и сред чужди дипломати, особено от страните на НАТО. Или ги притискали с компромати, част от които били по женската част, с участието на родни красавици.
Жени изпълнявали секретни "креватни" задачи на тайните служби...
Става дума за едно от най-тайните мероприятия на съветските и българските служби. „Омъжи се и докладвай” е име на операция, продължила години наред. Името е взето от аналоговата операция, стартирала преди това в Полша, отново под ръководството на КГБ. Става дума за подбора на десетки млади, красиви и интелигентни момичета. Всички те имали „черни петна” в биографиите. Предпочитани били млади актриси и ученички от езикови гимназии. След кратко обучение те били внедрявани във висши партийни, стопански и дипломатически кръгове. Завързвали любовни отношения и след време се омъжвали за посочен обект. През цялото време апетитните и артистични съпруги докладвали на шефовете си с кого се срещат половинките им, какво говорят на купони и служебни срещи. Част от тези „служебни съпруги” се издигнали до офицери от службите и предавали мъжете си години наред, въпреки изградените семейства и родилите се деца.
Други ефектни момичета били използвани за сексуални и алкохолни атаки срещу чужденци – държавни служители, бизнесмени и дипломати. Явките били в представителните хотели на Балкантурист в страната, по морето, а в София „Шератон” (тогава „Балкан”), „България”, Кемпински-Заграфски (Тогава Ню Отани) и парк-хотел „Москва”. По подобие на руските курви на служба в КГБ и нашенките водели „плячката” в стаи, накичени до тавата с „бръмбари”. След сеансите въпросните обекти били изнудвани да „изпеят” важна информация или били вербувани да работят за нашите.
Николай Иванов
