Българските държави железници (БДЖ) имат шанс да получат част от спряната си държавна субсидия през август, само ако представят на финансовото министерство план за допълнително орязване на влакове, намаляване на персонала, съкращаване на разходите и увеличаване на приходите.
Това стана ясно от думите на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който вчера за пръв път коментира темата със спряната от самия него издръжка за железницата преди няколко седмици.
Крайният срок на ръководството на БДЖ да представи план с допълнителни реформи и инициативи за изправянето на дружеството на крака е понеделник, каза Дянков.
Министърът на финансите разясни и какви са мерките, които очаква да му се представят – свиване на разходите, увеличение на приходите, ново разреждане на влаковете по нерентабилни линии. По думите му трябва да има съкращения на персонала, но отрече да е с “няколко хиляди души”.
От синдикатите на железничарите искат кризата да се реши час по-скоро, иначе можело да се стигне до протести. Според тях шанс за спасение имало единствено, ако се смени сегашното ръкводство.
Ако предложените от ръководството на БДЖ нови реформи удовлетворят Дянков, железниците ще получат през август около 14 млн. лв. държавна субсидия. Той каза, че спряната субсидия за юли на железниците от около 14 млн. лева е много по-малка от парите, които дружеството дължи на бюджета – 24 милиона лева досега и още 6 милиона лева до края на годината.
“Ще им я пуснем, поне частично, но няма начин да продължи това социалистическо мислене”, каза Дянков.
Министърът спря субсидията на БДЖ заради просрочия на дружеството по заем от Световната банка от 1995 г. Банката е активирала държавната гаранция по кредита, което даде повод на Дянков да ореже изцяло държавната издръжка за железницата.
“През 1995 година тогавашното БДЖ, което е било заедно с Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), е взело два заема от Световната банка по времето на друг виден социалист – Жан Виденов. Просто са опукали парите веднага и оттогава не се плащат лихвите.
Преди няколко години Министерство на финансите плаща по първия заем, който е по-малък и напоследък БДЖ започна да не плаща и по втория заем. Един вид очакват от държавния бюджет Министерство на финансите да плаща лихвите по втория заем, които за тази година са около 30 милиона лева. Съответно казахме – няма такова перо в държавния бюджет, вие трябва да си плащате, знаем, че ви е трудно положението”, обясни финансовият министър.
Ден по-рано шефът на БДЖ Йордан Недев каза: "Ние сме изцяло виновни за това, че нещата стигнаха дотук. Най-вероятно не сме успели да обясним нещата на Министерството на финансите, не можахме да прокараме по-сериозните си идеи пред Министерството на транспорта. В крайна сметка това е наша работа – да убеждаваме и да ръководим това дружество към просперитет, което очевидно не го сторихме", каза Недев пред БНТ.
"Изглежда сме некадърни. Не се шегувам, наистина", каза Йордан Недев, а на въпрос ще си подаде ли оставката отговори: "Не е ли логично?"
Не закъсняха и реакциите на опозицията по темата. Според бившия транспортен министър Петър Мутафчиев железницата се води към умишлен фалит, а действията на правителството и на ръководството на БДЖ са неадекватни.
“Няма клауза в договора (между БДЖ и държавата), според която финансовият министър Симеон Дянков да спре субсидията за железниците”, посочи Мутафчиев. "БДЖ Пътнически превози" е предприятие, което е гарантирано с приходи при добро управление, включително е гарантирано и с това да изплаща своите кредити. Имам чувството, че нарочно "Пътнически превози" се поставя в тежка ситуация и се бута към ликвидация, заяви Мутафичев.
Той посочи, че кредиторите са поискали веднага да им бъде изплатен падежът за 2012 г. и попита защо след като ръководството на БДЖ твърди, че има достатъчно пари за заплати, не си плаща кредита.
"Не знам дали оставката на ръководството ще реши натрупаните проблеми в БДЖ", каза още Петър Мутафчиев.
За първите шест месеца на 2012 година БДЖ „Товарни превози” е с отрицателен резултат от 5 милиона лева, като в тях са включени и разходите за амортизация, каза в интервю за “Фокус” Ивайло Иванов, управител на БДЖ „Товарни превози”.
Ако погледнем от друга гледна точка, без разходите за амортизация, резултатът е доста по-добър в сравнение с миналата година. „Имаме план от 1 януари 2012 до края на 2016 година, който е изготвен, одобрен и приет. Бих казал, че се движим почти в нормите, които сме планували. Целта е към 31 декември дружеството да бъде или на малка печалба, или на загуба около нулата”, каза Ивайло Иванов.
БДЖ „Товарни превози” има несъбрани вземания, които са доста стари, дори от „Кремиковци”. „В момента системно поддържаме един баланс между това, което трябва да постъпи, това, което изостава, и това, което фактурираме. БДЖ има постоянни около 10 – 12 милиона лева несъбрани стари вземания или плащания с изтекъл срок.
В същото време и ние имаме да даваме. Нашите задължения са основно към Национална компания „Железопътна инфраструктура” и са в размер на около 42 – 43 милиона лева. Освен към НКЖИ, имаме стари задължения и към колегите от „Пътнически превози”. Имаме стари, но нови задължения нямаме. Натрупаните са основно от 2008 година насам”, каза Иванов.
