Заминавам за Испания до месец. От дини не мога да се прехранвам, разказва Пламен Димитров. Проблема според него не е в реколтата, много е добра даже тази година. Просто в България не си струва да се живее.
Пламен е опънал тента след околовръстното на София по пътя към Костинброд. Дини, пъпеши, прах от пътя и кола, спряна зад щанда, покрита с кашони, за да й пазят сянка. Така изглежда работното му място, на което и спи, както мнозината други, които са в динения бизнес.
Пламен Димитров на работното си място
Пламен Димитров се връща от Испания 2010 г., след като е работил близо 5 г. в строителството по южния бряг на Испания в град Фуенхирола. Съжалява, че изобщо си е дошъл. „За този, който не го мързи, винаги ще има работа”, коментира той затегнатия трудов пазар в средиземноморската страна. „Тежка е работата наистина, но в почивните дни си лежа на плажа. 1500 евро ми стигаха за квартира, плащане на сметките и за храна.” Бил заедно с жена си, а там му се ражда и дъщеря. Без да се замислят, я кръщават Паола, за да се впише навсякъде. В момента е на четири години и Пламен бърза да замине първо той, а след това да ги вземе и тях и повече да не се връщат в България. А Паола да започне първи клас на испанска земя.
Дините ги дава за 50 ст., пъпешите за 1,20 лв., от Силистра са. „Карах ги преди с ТИР, сега вече и бус е достатъчен.” Надява се да успее да избие разходите си, печалбата най-вероятно ще е нищожна. Клиентите му са малко. За сметка на това са щедри на бакшиши, само богати спират.
Народът е беден, а динята не е продукт от първа необходимост. За толкова слабо търсене си спомня единствено, когато през 2005 г. по медиите тръбяха, че дините се инжектирали с урина. „Не мога да си обясна, на кого му трябваше да я пуска тази дивотия като слух”, възмущава се Пламен.
Мнението му се потвърждава и от Кръстьо, дългогодишен производител на дини, пъпеши и тикви. „Когато целостта на кората бъде перфорирана дори и от бодилче на полето, динята до дни загнива и вкисва”, обяснява той. „А дори и да е истина, за какво количество урина говорим за обработка на цялата реколта”, чуди се той.
Кръстьо се занимава с отглеждане на карпузи, както наричат динята в Пловдивския край, от 22 г. Вдъхновява се за това начинание след сватбата си. „Стори ми се идеалният семеен бизнес”, казва той. Земеделската работа му е в кръвта, тъй като родителите му отглеждали оранжерийни домати. И не сбъркал. Днес освен жена му Галя в изхранването на семейството помагат и дъщеря му Геновева, която е на 22 г., и синът му Георги, на 20 г. Разделили са се на два екипа. Жените продават на „Четвъртък пазара” в Пловдив, а Кръстьо и синът му са по полската работа.
Кръстьо на бостана в Граф Игнатиево
Всяка сутрин са в 8 часа на бостана до с. Граф Игнатиево и пълнят около тон. Не се оплакват от липса на търсене. За толкова време си е създал име. Събота и неделя, когато са най-силните дни на пазара, успяват да продадат по камион на ден, търсят им по 40 ст. на кило.
Земята, която използва, е под аренда: „Няма смисъл да се купува собствена, защото е важно всяка година да се сменят посевите, за да се облагородява почвата.” За 1 дка под аренда плаща 25 лв. 10-те дка, които засява, му излизат 250 лв.
Кръстьо уверява, че родната продукция не се третира с генни препарати. „Това се налага в по-студените държави, където карат плодовете принудително да зреят. Тази година например е толкова слънчева, че се моля за някой облачен ден.” Иначе дините не обичали дъжд. Предпочитали висока температура и сух климат и да бъдат поливани равномерно.
Препаратите, с които се третират посевите, са основно срещу три вида причинители на болести – различни видове насекоми, в жегите се появяват акарии по листата, които изсмукват сока им, а когато е много влажно, страдат от гъбички. Цените на препаратите варират между 4 лв. и 10 лв. за дка. За сергията, която ползват на пазара, плащат 160 лв. на месец. Това е направо евтино, сравнено с цените в столицата.
Кадрие е от Добрич, но ще изкара цялото лято до дините на ъгъла на бул. „Захари Стоянов” в София.
Кадрие е от Добрич, но изкарва летата в София, продавайки диняЗа място от 10 кв. м тя плаща 450 лв. на месец наем на общината. Тя също се притеснява за парите, които ще изкара. Последната успешна година, която си спомня, е 2009 г., когато е успяла да продаде 20 т.
Именно заради малкия интерес не може да си позволи цена по-ниска от 0,60 лв. за килограм кримсон – най-разпространения сорт.
За Митко Бонифаса и Тошо Турчина, чист българин, от Гълъбово 20 т за сезон би било трагедия. Миналата година са продали 750 т, което е около 33 тира. До този момент са на 18-ия ТИР с дини. А успехът им навярно се дължи на настроението, с което продават.
Тошо Турчина в действие
Техният вилает е по западната дъга на околовръстното шосе, малко преди началото на магистрала „Люлин”. На въпроса какво става с дините тази година, Бонифаса отговаря: „Едните стават, другите падат.” А именно – вносните се продават по 0,50 – 0,60 лв. за кило, а българските за все по-малко, като стигат 0,30 лв./кг, за колкото вече ги продават.
И чужденци се спират често. Искали за 50 евроцента да им дават една и да бягат, разпалено разказва за наглостта им Тошо Турчина. В този момент се спира клиент, а офертата към него е: „Давай 5 лв. и вземай тези два пъпеша”, чиято цена иначе е 0,90 лв. за кило.
А хубавото на сергиите по пътищата е, че работят денонощно. Тошо Турчина и Митко Бонифаса също спят на „хотел на четри гуми под звездите”, подобно на всичките си колеги и едва ли биха върнали клиенти и в малките часове, стига да успеете да ги събудите.
