Преображение Господне е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде. За празника се разрешава и риба.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.
Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Христос често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне.
Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи. Тогава Христос отвежда трима от тях: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство". Лицето Му засиява, дрехите Му стават бели като сняг, до него се появяват двама мъже "сияещи от светлина" - Мойсей и Илия, и беседват с него. Светъл облак осенява всички и се чува глас: "Този е моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Исус моли учениците си никому да не разказват за случилото се - до възкресяването му от мъртвите. Когато видят Своя Учител опозорен и прикован на кръста, да не се разколебават във вярата си и да проповядват, че Той наистина е Син на Небесния Отец.
Учениците чули гласа на Самия Бог, а Мойсей и Илия засвидетелствали със своето появяване, че Исус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето".
НЕЗЕМНИ РОДНИ КРАСОТИ
Чудите се накъде да поемете през почивните дни? Край на питанките: тръгвайте към някой манастир. Повечето са в гористи и планински местности, което ви гарантира хлад и удоволствие в големите жеги. Освен това общението с Бога води до душевно равновесие и вътрешен покой. Не е за пренебрегване и естетическата наслада, с които ни даряват възрожденската архитектура, стенописите и иконите. В ерата на чалгата, това е един от начините за духовно оцеляване!
ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР "ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ"
Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14 век.
Заслужава си да го видите...
През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във "Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква "Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. От¬тук е тръгнал по народните дела на сподвижника на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.
Преображенският девически манастир е постоянно действащ.
Днешният си вид манастира добива в периода 1858-1863г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19в. от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Строежът на главната църква в Преображенският манастир започва през 1834г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията - един от активните участници в т. нар. "Велчова завера" през 1834-1835 година. Антитурското съзаклятие е разкрито и неговите организатори, сред които е и Димитър Софиялията, са заловени и обесени. Това налага довършването на църквата да се възложи на прочутия строител Кольо Фичето. От архитектурна гледна точка манастирският храм представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Църковният иконостас е създаден през 1838г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
