Светият престол не прие българската кандидатура за посланик в лицето на Кирил Маричков - син, а заглавия в британската и италианската преса описват отношенията след отказа като "сериозно влошени". Ще бъдат ли прекъснати взаимоотношенията между София и Ватикана?
2002 година ще остане в най-новата ни история, като годината на първата папска визита в България. Тя сложи край на българската следа и даде ново начало в отношенията ни с Ватикана.
Днес над тях отново надвисва сянка. Поне според някои западни издания. Близо 20 години след като дядото на Кирил Маричков - младши представлява България в Светия престол, сега Ватикана отказва агреман за внука. Във фокуса остана роман, написан от него, съобщава БТВ.
„Пътят на беглеца" описва препятствията на българин емигрант, на когото гей отношенията не са чужди.
Дали заради гей сцената - тема, която е чувствителна за Ватикана, дали заради липса на какъвто и да е дипломатически опит, дали заради италианското си гражданство, или заради съмненията на Светия престол в квалификацията му, Маричков не получава „да".
Мистерията около причините се засилва, защото по темата мълчат както от българското външно министерство, така и от папската държава. Според Маричков обаче всичко това е нелепо.
„Абсурдна е ситуацията, абсурдно е това аз да съм причината две държави да си развалят отношенията и е абсурдно това, че медиите се занимават с този въпрос, който би трябвало да бъде лесно разрешен между двете правителства без никакъв шум”, каза пред БТВ Кирил Маричков – син. Краткият му коментар не даде отговор защо той е номиниран за посланик, нито защо според него е получил отказ.
Според Соломон Паси, през чийто мандат като външен министър Папа Йоан Павел втори пристигна в България, въпросът за избора е към настоящия външен министър Николай Младенов.
„При всички случаи голямата грешка на българската дипломация, е че е издала това име на показ преди да получи агреман за него. Така не се прави”, коментира Паси.
Ролята на Ватикана в международните отношения е сериозна. Вярващите католици по света са близо 1.2 милиарда души.
„Винаги е тъжно, когато не бъде даден агреман на български посланик. В дипломацията основно правило, е че имената не се дискутират докато не са съгласувани между двете страни. Това трябва с още по-голяма сила да важи в отношенията между България и Ватикана, защото те са изключително специални. Особено след атентата срещу Папата през 1981 година”, каза Паси.
България няма свой дипломатически представител във Ватикана от доста месеци, но е ясно и с публичния шум, който се вдига около това отсъствие на наш посланик, че колкото дълго продължава това, толкова ще се говори за България и то не в позитивен план. А ако искаме да имаме такъв представител, час по-скоро трябва да бъде изпратен такъв посланик, смята Владимир Градев, български пратеник по времето на визитата на Йоан Павел втори у нас.
