Доста се пише и говори напоследък за Финландия – за гъвкавата ѝ образователна система, за високотехнологичната ѝ икономика, за северния тип социализъм.
Има и немалко истории на очевидци, посетили този земен рай и изпаднали в шок я от шестмесечната липса на слънце, я от местните питейни навици. Не ми се философства по темите за зимната депресия, протестантската етика, първичността на яйцето или кокошката, индивида и мястото му в обществото и т.н. Вместо това давам три съвсем малки примера от тукашното ежедневие, които са показателни за взаимоотношенията между непознати. И трите дребни случки ми се случиха наскоро, а други подобни през годините е имало толкова, че не мога да ги преброя.
1) Спря да вали и излязох да потичам. В края на улицата свих от асфалтовия път към една горска пътечка. Бабичка с бастунче ми направи знак да спра и внимателно ми обясни да внимавам къде стъпвам, защото по пътеката са излезли охлюви.
2) Излязох на балкона да се разхладя след сауна. Балконът е на първия етаж. Пред входа бяха слезли няколко души да изпушат по цигара. Като ме видяха, веднага се преместиха с няколко метра, за да не ме кадят. (Мразя цигарите и не ги разбирам, но тукашните определено не са толкова зловонни, колкото българските.)
3) В пощата си намирам бележка от комшия... Моля, обърнете внимание на този изключителен шедьовър. Човекът прави купон в събота от 18:30 до 22:30 и предварително се извинява на всички съседи, че може да се вдигне шум.
Това е положението в държавицата, която съветският ботуш не можа да смачка.
Николай Беев, svobodata.com
