Елементарни, тъпи, бездарни, но известни. Това са Pussy Riot. Дори тези, които ги защитават с открити гърди, знаят за какво става дума. Но те надминаха вече Ленин по популярност в най-голямата „лява” държава в света. Това не се е случвало от 1917 година насам, когато „Аврора” гръмна и Владимир Илич се върна от Финландия да оглави ВОСР.
Днес социологически проучвания поставят пънкарките пред Ленин и дори пред Че Гевара. Феномен, който заслужава специално внимание.
Светът вече знае кои са Мария Альохина, Екатерина Самуцевич и Надежда Толоконникова, без да е слушал техните семпли песни. Те са новите Че, декабристи, Нелсън Мандела, Анджела Дейвис и българските медици в Либия взети заедно. И защо? Заради подскачане в църковен храм, обявено като протест срещу политиката, водена от президента Владимир Путин? Нищо подобно. Превърнаха се в символ и кауза, защото такава бе нуждата.
Ако натегачите в обкръжението на Путин не бяха се престарали с правораздаването и досега никой нямаше да знае що е Pussy Riot и имат ли те почва в Русия. Предстои да узнаем, дали гафът е случаен.
В ситуации като сегашната светът винаги е намирал някой, който да бъде героизиран, лепнат на фанелки и развят като знаме. Някой, който да отклони вниманието. В годините на студената война този трик използваха и двете страни на „желязната завеса”. С променлив успех.
Анджела Дейвис през 70-те бе обявена за бунтарката, която ще бутне правителството на САЩ заради войната във Виетнам. Тя бе известна повече в соц лагера, отколкото в собствената си страна. Тя бе тикната в щатски затвор, защото бе против войната и бе нужна като симвал. Когато американците си тръгнаха от Индокитай Дейвис бе пратена в девета глуха от комунистическата пропаганда. Свърши работа и я „пенсионираха”. Днес почти никой не си спомня за нея.
През 1977 г. Западът ни го върна с Георги Марков, който бе убит в Лондон. Замесени бяха българските и съветските тайни служби, но доказателства не бяха открити. Няма и до днес. Дори разкритията на ген. Калугин от КГБ, че именно българската ДС е ликвидирала Марков с „българския чадър”, не внесоха яснота в дългогодишните безплодни разследвания. Самият Калугин бе използван от американците, както Анджела Дейвис от руснаците и след това забравен.
Очевидно светът се връща към позабравената идеологическа матрица от онова време, за да покаже, че Русия не е готова за демокрацията. Русия всъщност никога не е била готова и едва ли ще бъде, в смисъла, който влага Западът в това понятие, но това е друга тема. Европа чака газ от Москва, който обаче намалява, доставките не са гарантирани, а цените растат. Руски петролни компании превземат все нови и нови пространства на световния пазар, което също не се харесва на досегашните господари на положението.
Руски инвестиции завладяват цели сектори от икономиките на развити и не толкова развити страни. Руските олигарси, макар и недолюбвани и с причудливи обноски, са приети навсякъде, стига да носят със себе си и кабиталите си. Особено гостоприемен в това отношение е Лондон, който днес праща поздрави и послания в подкрепа на Pussy Riot. Добрата стара Англия...
Кремъл не се вписва и в уж единното мнение по отношение на гражданската война в Сирия, а преди това в Либия, Египет и въобще към всичко, наричано „арабска пролет”. Москва има свои интереси и ги отстоява, без да й пука, какво мислят другите за това.
На всичко отгоре Русия се сприятели доста очевидно с Китай, което няма как да не предизвика ревност (да не използваме думата страх...) у останалите големи играчи. Съобщенията, че армиите на Москва и Пекин ще правят съвместни маневри, сигурно са предизвикали киселини не само в стомаха на Обама.
Русия е чудесни отношения и с Индия, чието население е вече 1,5 млрд души, а космическата й програма е трета по обем в света. Говори се за съвместни планове в много области.
Самото поставяне на Москва, Пекин и Делхи един до друг вече означава заявка за нов световен център извън САЩ и Европа.
Е, как тогава да не се появи Pussy Riot? Дори да не съществуваха, щяха да бъдат измислени и пуснати в действие. Барбитата на революцията. Барбита-воини срещу Путин. Матрьошките на свободното слово. Не е задължително Маша, Катя и Надя да знаят кой и как ги навива. Те може би дори вярват, че сами са измислили всичко, че са новите герои, защото имат нужните качества. Това е част от сюжета. Няма никакво значение, че истината би могла да се окаже съвсем друга.
Те твърдят, че воюват за това всеки да може да изразява свободно своето мнение, да изповядва своя позиция и да я защитава. Не забелязват обаче, че техните поддръжници не приемат друго мнение освен в тяхна защита. Който не слага цветна маска или поне не подкрепя Pussy Riot е антидемократ, ортодоксален комунист и враг на свободата. На коя свобода? Свободата на Pussy Riot, които искат да правят каквото си искат срещу свободата на Путин, който прави каквото си иска.
Двубой, който нямаше да се състои, ако пънкарките не бяха осъдени така брутално. Разликата винаги е по-малка, отколкото някои си мислят. Да не приемаш друго мнение освен подкрепа за Pussy Riot също е вид диктатура.
Какво се случва оттук насетне. В ареста към момичетата се отнасят като към ВИП персони. Оказва се, че ползват доста привилегии в изолатора СИЗО №6, известен като Печатник в Москва. Имат право на неограничени посещения от правозащитници, юристи, приятели и роднини. Привилегия, която останалите жени и момичета нямат. Когато пожелаят, на Маша и останалите им носят храна от ресторант. Имат достъп до всякакви книги и списания. Настанени са в една двойна и една тройна килия.
И двете са прясно ремонтирани и отговарят на най-високите изисквания по световните стандарти. Не са в общо помещение, за да не им пречат останалите обитатаели на изолатора. Ползват телевизор и хладилник. Нямат обаче климатик и влизат в банята веднъж седмично. Правозащитни организации вече преговарят по този проблем с властите.
Срещу заплащане им е осигурен фитнес, както и всякакви козметични и фризьорски услуги. Всички тези подробности са описани от Московский комсомолец. За достоверност са публикувани и снимки от условията в ареста.
Споменатите детайли още повече засилват чувството, че няма нищо случайно. Да си в килия е отвратително, дори и с всички удобства. Още по-отвратително е, когато има съмнения, че това е по политически причини. А такива има. Според някои анализатори Путин си е вкарал автогол с Pussy Riot и вероятно някой от приближените му ще плати за това. Един от полезните ходове на Кремъл в създалата се ситуация, е да полага майчински грижи за пънкарките. Девойките вече са приели първите привилегии, което показва, че не са наясно с политическите ходове и интриги, които се разиграват около тях. В един момент могат да се поддадат и на други изкушения: обещания за кариера, записи, снимки в киното и телевизията, дори постове. Ще им организират и доходоносен бизнес с тяхната марка. Дори вече се прави. И по-големи борци са демокрация са се поддавали. Което ще охлади чувствата на техните защитници, а сянкта на съмнението ще легне върху всяка следваща изява от този род.
Вълната Pussy Riot ще отмине рано или късно. Тя обаче не е еднопланова и напомня мъртво вълнение в морето. Интересът на Запада към нея е понятен и оправдан. Върхушката в Кремъл обаче има над какво да се замисли. Ако три девойки могат да предизвикат трусове в обществото, какво остава за по-сериозни играчи? Блогъри и пънкарки все още биват представяни като несериозен противник за властта, някакви палячовци, които търсят изява и известност. Огромна грешка. Хората не просто се оплакват, че живеят кофти, а изтъкват разминаване на идеи и разбирания за живота и устройството на държавата. Едва ли става дума за „перестройка” от типа на Горбачовата. В тази част на света подобни настроения нерядко са преминавали във възстания, бунтове и революции, често потопявани в кръв.
Някога и декабристите са били възприемани като лигльовци, които от скука си играели на политика. Последствията се оказаха колосални.
Руското общество е известно с високата степен на интелигентност. Масите на битово ниво обаче „загряват” по-бавно. Историята показва, че когато интересите на едните и другите съвпаднат – става страшно. Да не си им насреща тогава...
Николай Иванов
