След няколкомесечно боледуване почина един от най-големите български учени в областта на медиевистиката и изтъкнат специалист по история на българския език чл. кор. проф. Дора Иванова-Мирчева.
Дора Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) е родена в гр. Шумен в семейството на гимназиални учители по български език и литература. Завършила е средното си образование в София през 1938, а висше по специалността Славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1942 г. След кратко учителстване в София и Търговище през 1946 г. младата славистка постъпва на работа в БАН първоначално като асистент в Службата за български речник, а от 1952 г. е научен сътрудник в Секцията за българска лексикология и лексикография към новосъздадения Институт за български език. През 1958 г. Дора Мирчева преминава в Секцията за история на българския език на Института, където след 1965 г. е старши научен сътрудник. От началото на 1976 г. в продължение на четиринадесет години тя е ръководител на Секцията, а от 1979 до 1989 г. е и директор на Института за български език.
Кратката, но интензивна и плодотворна университетска преподавателска дейност на проф. Мирчева е свързана с Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където тя чете лекции и спецкурсове по история на българския език в продължение на седем години – от 1969 до 1976. В този университет проф. Мирчева отначало е хоноруван доцент, а от 1971 г. и професор по история на българския език. Във Великотърновския университет за много повече от споменатите седем години проф. Мирчева създаде, отгледа и подкрепи немалко учени, чиято съдба – и житейска, и професионална – не може да бъде описана, без многократно да се спомене с добри думи нейното име. Същото може да се каже и за отношението и към кадрите на Института за български език. Тя беше ръководител на дипломанти и докторанти, компетентен и доброжелателен консултант, съветник и защитник на начеващи и опитни учени като член на редколегиите на списанията “Български език” и “Македонски преглед”, на Редакционно-издателския съвет при Издателството на БАН, като член на Висшата атестационна комисия и т.н.
Активната научна, преподавателска и обществена дейност на проф. Мирчева през годините е високо ценена. Тя е заслужил деятел на науката (1986), носител е на различни други награди и отличия, като Кирило-Методиевска награда на БАН (1972), на ордените “Кирил и Методий” І степен (1972) и “Червено знаме на труда” (1980), на наградата “Владимир Георгиев” на Фонда “1300 години България” (1987), на специални отличия на БАН и Великотърновския университет. Във връзка с осемдесетата годишнина на проф. Дора Мирчева Академическият съвет на Великотърновския университет я удостои с почетното звание Doctor honoris causa.
В световната медиевистична славистика проф. Дора Мирчева е позната като изтъкнат специалист по история на българския език, като съвестен, точен, принципен и неконюнктурен учен в една област, където съществува опасна възможност за бърза кариера на цената на различни компромиси с научната съвест и с конкретния исторически и езиков материал. Научното развитие на проф. Мирчева е добър пример за това колко внимателно и целенасочено трябва да се навлиза в голямата наука, когато човек има намерение да пребивава в нея трайно и забележимо. Тя е автор на над 150 научни публикации на български, руски, английски, френски и немски език, на рецензии, доклади, преводи и мн. др. Тя е водещ учен по история на българския книжовен език, основоположник и най-ярък представител е на една почти неразработена в теоретично отношение до шестдесетте години на ХХ в. научна област – историята на българския книжовен език до Възраждането (ІХ-ХVІІІ в.).
Поклон пред паметта й! Опелото ще бъде на 29.08. (сряда) от 12.00 в "Св. Седмочисленици".
