Тя е "Българка на годината 2012 на ДАБЧ". Признава: "Ако попитате всичките 168 000 българи живеещи в Испания, те ще ви отговорят, че политика от България към тях досега нямаше. Напоследък започват да се забелязват ангажименти."
Петя Цанева е директор на българските училища в Мадрид, основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, българка на годината 2012 на ДАБЧ.
интервю на Ана Кочева
- Г-жо Цанева, кой ви покани в Международния арт фестивал в Самоков и с какъв проект участвате?
- Поканата е от Национален фонд “13 века България“ по предложение и инициатива от кабинета на зам. министър председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков, да бъдем част от ІІ Международен арт фестивал в гр. Самоков. Цялата организация се движи от г-жа Снежана Йовева, съветник на Вицепремиера, която отговаря за българите в Европа и ние с нея работим много добре не само по този проект. Участваме с Проекта: Препис на „История славянобългарска“ с участници от българските неделни училища в Испания. Всеки ученик имаше възможност да се включи в преписа като препише на отделен лист част от Историята. Новобългарският превод по Зографския ръкопис на Историята бе предварително разпределен и номериран според броя на децата. Под преписа на всяко дете стои името на преписвача на старобългарски език.
На фестивала в Самоков децата ще представят 10 преписа, направени от учениците на българските неделни училища в Мадрид, Хатива (Испания), Париж, Лондон, Чикаго, Атина, Виена, Шарлот(САЩ), дарени на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий“ по случай 24 май. Това е едно уникално творческо богатство за езика и културата ни, което ще бъде показано в Самоков. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство” на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Идеята стартира от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива на 21 февруари – дата, обявена за Ден на майчиния език от ЮНЕСКО, като към него се присъединяват и много други български съботно-неделни училища зад граница, членове на АБУЧ.
- Кажете с няколко думи какво представлява самият фестивал?
- Втори международен младежки арт фестивал е творческа инициатива с участници и студенти по изкуства от няколко държави и включва едноседмична богата творческа и културно-развлекателна програма, ще рисуват икони, ще правят грънци, ще се учат на българска бродерия. Всичко това децата ни в Испания няма къде да го научат в такъв формат, затова аз съм благодарна за вниманието от страна на държавата и поканата да се включим във фестивала. Важно е и това, че участниците ще се запознаят с локалната култура, с традиции, занаяти, история, природни забележителности на региона – има еко поход до с. Бели Искър. Ще има творческа атмосфера.
- За тези, които не знаят, Вие сте директор на българските училища в Мадрид, освен това основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, но най-важното - българка на годината 2012 на ДАБЧ. Какви трудности срещата в нелеките задачи, с които сте се нагърбили в чужбина?
- Трудностите са много и от различно естество: материална база, двустранни договори, финансови, подходящи учители, все още ниската ни осъзнатост за единство, ударите под кръста... По важното е да отбележа, че удовлетворението от справянето с тези трудности е много по-голямо от самите тях, че в Асоциация “Балкан“ успяхме да създадем невероятен екип, за който думата трудност не съществува и че тази година с гордост ще отбележим 10-годишнина от създаването си и от отварянето на вратите на първото българско училище в Испания.
- А как преценявате политиката по отношение на образование и култура към българите в Испания, все пак там живеят над 200 000 българи от най-новата емиграционна трудова вълна.
- Ако попитате всичките 168 000 българи живеещи в Испания (по информация на националния статистически институт на Испания), ще ви отговорят, че такава политика няма. Изключвам епизодични действия, като например в сферата на образованието, където от 2009 година е в сила Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на МОМН, а от тази година има постановление на Министерски съвет относно българските неделни училища в чужбина. Имайки предвид цялостната картина, а в Испания живеят 23 000 българчета на ученическа възраст, от които само 1 200 посещават българско училище, значи направеното досега са само палиативни мерки. Но ето и този творчески проект, в който ние участваме, е опит на държавата да ни консолидира и да ни подпомага. Като цяло през последните години се забелязва ангажимент от страна на правителството, което ни дава надежда, че ще работим все по-добре занапред.
- Кои са най-сериозните проблеми на тези хора?
- Това са трудова заетост и образование.
- А има ли за тях път назад към България и как би могло да се случи това?
- Разбира се, че има, това е пътят към дома. Дори в последната година много семейства вече планират окончателното си завръщане.
Предвид геополитическата обстановка в Европа, засилващата се безработица, финансовата криза, много от нашите сънародници ще поемат обратния път, независимо от предизвикателствата, пред които ще се изправят тук в България.
