Запомнете този поглед. Той ще ви наблюдава докато четете „Възпитаните трупове пращат писма”. Познахте: става дума за кримка. Но не каквато да е - кримка от Валентин Пламенов. Това е събитие, което си заслужава вниманието.
Трябва да сте наясно още от самото начало, че не става въпрос за екшън, железни мъже с хладен ум и горещо сърце, а за ироничен поглед към криминален сюжет в последните месеци на социалистическото летоброене. Хаплив и саркастичен е всеки ред от романа. Защото ги е писал Пламенов, а той друг не умее да бъде. Дори след смъртта му чувството за хумор блика от книгите му, сякаш провокира да очакваме продължение на сюжета, разказа, случката...
Всеки писател би завидял на Вальо за „Възпитаните трупове пращат писма”. Такава е съдбата на талантливите: четеш ги и съжаляваш, че съдбата не е докоснала теб с перото си... На него бе дала много и той се възползва от щедростта й.
Редно е да кажа няколко думи за самата книга. Още в първите страници ще се срещнете с обстановката в познатия ни „Пирогов”, с пациенти и хора с бели престилки. Ще се изумите колко нищо не се е променило до днес. Мистериозно убийство ще ни отведе в жилище на семейство в разпад. Позната до болка картина. Между проблемите, интригите, зловещите планове, коварните усмивки и социалистическата действителност се движи с неуверена походка ченгето Младен Демирев.
Опитва се да сглобява пъзели, да лови нишката на престъплението, но в същото време трудно сглобява собствения си живот. Кафе, цигара, лъжи на свидетели, указания на началници, коняк... После отначало: ден след ден. Второ убийство. Да се чуди човек, как е възможно в светло общество като социалистическото, мастити партийци, известни лекари и други преуспяващи персони да крият в себе си толкова омраза към ближния. В такава атмосфера ни потапя Валентин Пламенов. Уж ни е позната, но е пълна с изненади - и смешни, и зловещи.
Някои го наричат ученик на Станислав Стратиев. Да, учил се е от него, но имаше свой поглед, своя гледна точка, свои герои и свой свят – неповторим, оригинален, отблъскващ и привлекателен. Светът, който ни заобикаля.
Не очаквайте да ви предложа цитати от книгата. Просто трябва да я прочетете. Това не е реклама, това е пожелание към хора, които уважават себе си.
Погледнете отново снимката на Пламенов. Този поглед ще е с вас, докато бродите из софийските мрачни квартали на едно отминало, но незабравено време. В лицето на Пламенов ще имате перфектен екскурзовод. Можете да му се доверите, гарантирам ви.
И още нещо. На 2 септември преди девет години Вальо Пламенов ни напусна. Отнесе го гадна болест – по средата на пътя към мечтите му. Останаха книгите, които написа, семейството, което създаде, приятелите, които не го забравят. Страхотно наследство, за което също може да му се завижда.
Който дори веднъж е разговарял с него, е запомнил някоя негова фраза. Подобно нещо се случва само на истински творци.
„През целия си живот мислех, че живея в държавата на Станислав Стратиев. Оказа се, че съм живял в държавата на Кондьо.”
„Какво можеш да направиш за някого, чиято представа за свобода е да има господар?”
Уж две нищо и никакви изречения, а сякаш целият ни живот е в тях: такъв, какъвто ни се падна. Какъвто допуснахме и се съгласихме да бъде.
Да си спомним за Вальо Пламенов.
Няма да ни стане по-леко, но ще ни стане по-ясно...
Фрог нюз
