1 септември е началото на църковната нова година - почита се паметта на Симеон Стълпник и майка му Света Марта.
В деня на свети Симеон трябва зорко да следим кой пръв ще влезе в дома ни - ако полазникът е богат, чака ни година на благополучие.
Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.
При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони.
Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и майка му - св. Марта.
Българите наричат празника „Симоновден”, „Летни Симеоновден”, „Симеон орач”, „Симеон сърп” и на него започва есенната оран и сеитба.
В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Семената се изсипват в нови чисти чували, като в тях слагат стрък босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Така според народните представи ще се стимулира буйният растеж на посевите.
Рано сутринта на празника жените изпичат пити и с тях захранват добитъка, с който ще се оре на нивата. На рогата на воловете закачат кравайчета и червени вълнени конци. Орачите и сеячите обличат чисти бели ризи, закичват се със зелени китки, окичват каруците и добитъка с венци от цветя.
Жените обикалят три пъти колата с воловете и ръсят около тях пепел или жар, за да е спорна работата. После дават на орача нова торба, в която има погача, варена кокошка и баница. На нивата орачът казва молитва, изрича благословия и започва работа.
Когато изоре първата бразда, търкулва погачата по нея с пожелание „да се роди жито”. После разчупва питата на четири части, като първото парче хвърля на изток, второто дава на воловете, а третото заравя в земята, като дар за стопанина - пазител на нивата. Последното парче орачът изяжда сам.
Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не „излезе берекетът от дома”. Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото „празно”. Огън у дома не се пали, преди да се е прибрал стопанинът, за да не пламват пожари по нивите.
На Симеоновден се правят прогнози и за времето - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена.
Българите наричат празника още „Симеон брульо”, защото тогава започва бруленето на орехи. В Родопите наричат деня „Устина” и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.
В Източна България бременните невести почитат празника, за да не родят „симьосано” дете - белязано с рани по тялото.
С Летен Симеоновден започва тридневен период, наричан „Симеонци”, „Симеоновците”, през който жените не работят - не предат, не влачат и не тъкат вълна, за да се предпазят овчарите и стадата им от вълци.
Днес имен ден имат: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана, Марта
