Портокал Портокалов е роден през 1949 г. в ромския квартал на Сливен "Надежда". През 50-те години дядо му внасял портокали от Турция и затова казвали на рода му Портокалчетата. Родителите му решили да го кръстят направо Портокал Портокалов.
Учил е в местното 8-о основно училище, отбива военната си служба в Малко Търново. Завършва школа за професионални шофьори в Ямбол и 26 години работи в "Товарни превози". Управлява 35-тонна "Мадара" и е награден със "Златното кормило" на Сливен. През 1991 г. е съкратен. Пенсионира се на 57 години с голям трудов стаж и 131 лв. пенсия. Регистрира фирма и заедно с безработната си съпруга отваря хранителен магазин в кв."Надежда". Има 2 дъщери, 4 внуци и 6 правнуци, всички учат.
Преди няколко години той се прочу с това, че принуди "Електроразпределение" да му отпусне персонално ток, тъй като е изряден платец и отказа да бъде наказван с режим. Неотдавна градската управа в Сливен и местното ВиК дружество подеха кампания за поставянето на водомери в ромската махала на града. Портокал Портокалов е част от екипа на кметския наместник в района и неформален лидер на циганската общност там.
Интервю на Албена Борисова, в. "Дневник":
- Г-н Портокалов, защо се ангажирахте да разяснявате на хората от квартала ползата от поставянето на водомерите?
- Тук беше много окаяно положението. Не можеше да се говори за хигиена. Сега нещата се променят, и то за много кратко време. В продължение на осем месеца направихме в кметството една организация. Аз съм главен консултант по инфраструктурата в квартал "Надежда" и съм задължен да променя този квартал съвместно с администрацията. Сега се минава улица по улица да предупреждаваме хората да си купуват водомери.
- Около 20 000 души живеят тук. Какви задължения за вода се бяха натрупали?
- Доста задължения имаше, но след намесата на съдия-изпълнителя започнаха да си събират таксите. В един момент ни заплашиха, че ще спрат водата на целия квартал и ще поставят четири чешми в четирите краища на квартала. Но това значи да се върнем към старата система, както едно време е било.
- Хората съгласни ли са сами да си купят водомерите и използваната вода вече да се отчита?
- Е, не може да няма някой несъгласен, но са единици - хора, на които не им стигат паричките. Предполагам, че такива ще са 30-40 семейства, които няма да могат да си купят водомер. Всички останали са в готовност, даже вече сме събрали тук в общината над 100 водомера. И имаме готовност да започнем да ги поставяме.
- Обаче ето - вестник "Атака" пише, че използваме българското общество, което ни давало от своите пари за водомерите. Обаче не е правилно така да се пише. На мен ми става неудобно да чета такива вестници. Трябва ли да се стигне до крайни мерки, за да се променят нещата?
- От ВиК не са си търсили задълженията от тук в продължение на 15-20 години. Къде са били през това време? Те знаят, че се занимават с прост, невеж народ. Те нали са по-умни от нас?! Защо не направиха така, че преди ние сами да вземем решението за водомерите, те да поставят въпроса? Те изобщо не бяха заинтерисовани, бяха оставили един инкасатор за този голям квартал. Водомери няма. Не знам как са отчитали водата, но са взимали от хората по 5, по 10 лева на човек месечно. Къде са сега тези пари? Само казват, че имат разходи, а са изпратили само един човек да събира тези пари. Сега ние сами поискахме да пратят четири души във всеки край на квартала, които да започнат да събират парите.
- А какво е качеството на услугата в махалата?
- Много лошо. На режим. Пускат я в 6.30 ч. сутрин, но докато дойде до чешмите, става 7-7.30 ч. Обаче налягането е много слабо и не може да захрани целия квартал. И става така, че тъкмо започне да приижда по чешмите, и я спират отново в 9 ч. От 13 ч. до 22 ч. се води, че има вода, обаче тя идва чак към 18 ч.
Между другото, ние направихме проверка и се оказа, че хората от квартала не фигурират като абонати във ВиК. Има около 10-15 домакинства, които са изрядни. Но другите не се водят като абонати.
- Да не би сами да са се свързали с мрежата?
- Свързани са още преди 20 години. Но преди няколко години от ВиК минаха, събраха всички водомери уж да ги подменят, но оттогава нови няма. А говорят, че нашите хора били продали водомерите си. Аз питам: На кое място ги продадоха? Ако дойдете да направите една анкета в квартала сега, всеки ще ви каже, че ВиК си ги взе и повече не ги е поставило. И вероятно заради това никой не се води абонат.
- Преди време в махалата е приложена почти същата кампания с елекрозахранването. сега вече всички ли си плащат тока?
- Да. Всички и редовно. Обаче енергото си беше поставило за цел да подобри захранването и със свои средства постави инсталацията. И след това започнахме да си плащаме по една нова и една стара сметка, докато изчистим всички натрупани задължения. И сега вече никой нищо не дължи пари на EVN.
- Очаквате ли този успех да се повтори и с водата?
- Аз имам желание и вярвам, че ще стане. Сега има доста млади хора, ходили са в чужбина, видели са какво е там положение и всеки мечтае за своя вода. Не може да продължава така с режим на водата.
- Много ли от вашите хора работят във Франция? Следите ли какво се случва там с ромите от България и Румъния?
- Имаме само едно семейство във Франция, повечето са в Италия и Испания. Малко работят и в Германия. И споделят хората, че там се чувстват десет пъти по-добре, отколкото тук. Уважавани са, не са обиждани и ругани. Точно затова бягат.
- Защо тогава се появява този проблем с ромите?
- Не знам защо. Ето, ние говорим за самоинициатива в "Надежда". Нещо, с което да дадем пример на всички останали в страната. Даваме пример, че със собствените си пари купуваме тези водомери, а в същото време ни ругаят, че ги купувало българското общество. Може ли такова нещо? Защо? Този, който написа това, дойде ли да провери на място? Наистина ли българското общество купува водомерите? Аз нали ще му дам отговор, че не е така. Такъв журналист сега е готов за съд! Не може така да се говори по инерция. Говори се - циганите не плащат ток, не плащат вода. В същото време ние търсим пролуки..., а ни отхвърлят. Сега така една добра инициатива ще бъде окепазена. Аз питам цялата държава: На какво се дължи това нещо? И вие журналистите – след като не предавате истинските ни приказки, вие изкривявате нещата, така че просто ни става неудобно. Изкривяват се нещата.
- Смятате, че такива неща се правят тенденциозно?
- Аз не го казвам, вие го казвате.
- Очаквате ли заради предстоящите избори да се засилят такива крайно негативни настроения срещу ромите?
- Не ме интересуват избори, не ме интересува нищо! Аз съм дошъл да помогна на тази администрация, с моите 64 години, за да има някакво постижение в места с ромско население. Защо стигнахме дотук? В продължение на 20 години никой не ни е потърсил. Ние мечтаехме за това, което се случва сега, но никой не ни беше потърсил до този момент. На нас ни е необходимо, както сега прави кметът, може и само една ръка да ни е подал, но доказахме, че знаем какво да направим.
- Защо това не беше направено с предишния кмет?
- Изобщо не искам да говоря за този случай, не искам да говоря за него. Някои неща не се говорят. Аз и затова дълго време не съм говорил с медии, защото нещата не се излъчваха точно и започваха конфликти. Аз мисля, че се показва само едната страна на нещата, а самата истина не се показва.
- Какво имате предвид?
- Тук са идвали много телевизии. Но те искат да видят в циганското малцинство шоу. В своите програми не искат да покажат хубавите работи, а се насочват към лошите, за да бъдат впечатлени хората в чужбина, че ние сме много страшни. Но ако има 20% лоши, 80% са добри. Защо не показват добрата страна, а само лошата? Много е важно! Те искат да покажат по телевизора някоя мръсна циганка, разрошена, с един зъб, бебето у ръката й, гърдата й навънка. Нищо хубаво не се показва за циганското население.
- Как мислите, че могат да се променят нещата?
- Много лесно - там, където живеят ромите, да им се остави на тях инициативата. И още нещо важно - закони има, но не се прилагат. Примерно – за женитбата на едно дете от 10 до 16 години, как преди ги осъждаха? Къде спят сега, какво правят?
- Това често ли се случва при вас?
- Разбира се. Това е често явление.
- И смятате, че то се е поощрява, защото няма наказани заради него?
- Такива хора са оставени на произвола на съдбата. Оправяйте се сами - това е девизът. Добре, ама държава има ли? Има ли следствени органи, прокуратура? Аз в квартал "Надежда" за такъв случай на наказани не знам.
- Но правозащитниците ви защитават, като твърдят, че това са особености на културата?
- Никой не казва да не се женят, но при нас се получава нещо лошо и ако продължава по този начин да се живее и да се раждат деца, още двеста години няма да се оправим. Майката, излиза неграмотна, пък камо ли да говорим за нейното дете какво ще излезе. Самата свекърва се грижи за снахата, която е още дете. Тя е малка, не става за работа, камо ли пък да е конкурентноспособна, да иде на работа и да се прехранва.
- Може ли някой насила да накара тези хора да се откажат от традициите си?
- Щом мислите, че това е нормално... Аз няма да кажа, че това е нормално. Ако продължаваме със същото темпо и по същия начин, нито тук в държавата ще се оправим, нито в чужбина.
- Младите, които ходят навън и виждат друг живот, не влияят ли положително на останалите?
- В този квартал живеят доста хора. Има, да речем, 30% грамотни. Те излизат в чужбина. Неграмотните не ходят. Трябва да се прави разлика между грамотните и неграмотните. Ще дойде време, за никой няма да има работа. Няма да има кой да се ангажира с обучението им. А в предишното време как беше? Всеки втори циганин беше в средната класа на българското общество. Защо беше така? Защото ги караха принудително да учат. Майката му е знанието, обучението, грамотността! Когато един човек е образован, ще има съзнание и култура. И всичко останало ще има. Но докато продължават на училище да ги женят 13-14-годишни и да не се взимат мерки спрямо родителите на такива деца... Едно време вземеш ли такова момиче, ти беше осъден. Сега защо не гледаме за това? Продължават си училището, всичко е нормално, защото целта е единствено да се попълни броят в паралелката. Няма ангажимент към хората.
- Това, за което говорите, не се ли случва с всички хора в България?
- Аз живея в Сливен. Когато срещам някой на улицата, искам да го гледам с открито лице и да ме приемат такъв, какъвто съм. Защото се говорят много лоши приказки, а ние далеч не сме най-лошите хора. Във всяко едно общество има и добри, и лоши хора. Неговата кръв е червена, и моята е червена, а третирането е различно. Ние винаги сме подложени на най-лошото, а не бива по този начин да се говори.
Затова приканвам всички цигани от цяла България да вземат пример от нас - че ние поемаме инициативата сами да се грижим за себе си, да има някакво подобрение, да не се говорят само лоши приказки. Защото всеки втори българин е убеден: ние работим, на нас ни удържат, на тях им пращат. Да спират тези спекулации, защото не са така нещата!
Днес един социално слаб получава 42 лева, които взима за 14 дни работа по четири часа. Но целият Сливен видя ефекта от работата хората, включени в програмата за заетост.
- Работи ли се добре наистина, или времето се запълва само формално, за да се получат парите?
- Нека всеки да дойде тук и да види. Не може наизуст така да се говори. Нашите хора в Сливен имат програма по трудова заетост – над 600-700 човека са. Задачата им е да хигиенизират града. Ние тук ги разпределяме, контролираме и ако някой не се подчинява, му спираме помощите, остава извън програмата. Не може да се говори така по инерция.
- Добре, но самите хората не недоволстват ли че, това е твърде много работа за такава малка сума?
- Не сме ние, които да кажем малко ли са или много. Ние знаем, че са малко. Ако мисли някой, че може с 42 лева да храни семейство, лъже се. Никой не е наясно с това изтезание, на което е подложена циганската общност. С тези пари за храна ли да мисли, за дрехи ли да мисли? Къде в Сливен има работно място? Няма такова място. То в цяла България няма. и сега проблемът е, че се получават някакви си петдесетина лева.
- А търсят ли работа вашите хора?
- Циганите са трудолюбиви хора. Всичко, което е направено в България преди, е минало през цигански и турски ръце. Всички мъже едно време отбиваха военната си служба в строителни войски. Те са украсили България. ЖП линии, пътища – всичко е украсено от цигани и турци. Да има българин копал някъде? Ма сега се говорят много лоши приказки, защото няма работа. А българите са подготвени хора, децата им учат, живеят с 1000-1200 лева. Ами циганското семейство питате ли?
- Какво прави един човек без доходи? Как успява да подготви детето си за училище?
-Те идват сутрин от 8 до 12 часа, за да изработят парите си по социалната програма. След това търсят най-черната работа, за да изкарат 5-6 лева, които да занесат вкъщи. Даже и децата им работят, за да изкарат някой лева. А ако няма, остава си гладен и жаден. Това е.
- Продължават ли да се раждат много деца?
- Аз не мисля, че много деца се раждат. Ама защо трябва това да се забрани? Питам - това, че българското общество прави по едно дете или пък въобще няма деца. Кой е виновен за това? Работа ли няма? Че не получава майчинство ли? Че не му дават детски ли? Кой е виновен, че българите не раждат? Аз не мога да кажа. А ние сме хора милозливи – ние не може да си продадем детето. Няма да стане таз работа! Ще си го гледаме до последно. Може от глад да умрем, но ще си го гледаме.
- Какво планирате да се случи още във вашия квартал?
- Проектирано е сега да има аптека, да се почистят шахтите на канализацията по улиците. Но и досега свършеното не е малко. Площадът беше сметище, улиците бяха сметище, неуредица голяма. Като цяло не ни биваше за нищо. В продължение на 8-9 месеца с тази администрация доста неща постигнахме. В центъра на Сливен няма такъв подлез, какъвто ние направих с доброволен труд. На площада имаме вече градинка. Всички улици са обозначени. Преди нямаше място, където да се изхвърлят отпадъците. Сега имаме вече контейнери.
- Но ще трябва да плащате и такса смет?
- Тя и сега се плаща. Всички си плащат задълженията, поначало всяка година се плаща данък сгради, въпреки че бяхме в целия квартал само с шест контейнера. Сега вече са 45. Планирано е да се изчистят шахтите на канализацията. Хората ще го правят по социалната програма. Има доста неща да се правят, ще продължим. Докато се оправим, докато влезем в крак с българското общество. Ще стане, но няма да съм жив да го видя.
Затова ви казвам, че нас не ни интересуват избори. Ние искаме да подобрим живота на хората тук. Дали малко ще направим, дали много - длъжни сме да опитаме. Ако оставим за утре, нищо няма да се промени. А хората имат ли желание. Те не са виждали такава хигиена, такъв начин на живот. Ама и това ще си дойде на мястото. Да видим след това какво ще се приказва за циганите.