Страна за пример, която си опазва културното богатство и го популяризира по интересен начин е Турция. Те без никакви скрупули и религиозни сантименталности извършват разкопки на християнски светилища, реставрират ги и след това печелят пари от тях.
Интервю на Ренета Попова
- Г-н Димитров, коя е най-значимата находка, открита през археологическо лято 2012 г.?
- Археологическият сезон още не е завършил. В момента работят 4 експедиции само на Националния исторически музей (НИМ) по Южното Черноморие и поне 30-40 музея извършват разкопки в цяла България. Трудно е да се степенуват откритията, тъй като България е била страна на 7 цивилизации. Но във всяка една област - на праисторията, Древна Тракия, Рим, Византия, Средновековна България и т.н., може да се посочат най-значимите открития. В областта на Средновековието и Византия - разкопките на крепостните стени и средновековните манастири в Созопол, в областта на Рим - римския град Дебелт край Бургас. Това е град, създаден по всички правила на римската урбанизация. Инфраструктурата е съставена от улици, тротоари, обществени и частни сгради, открити са доказателства за използване на топла и студена вода. В областта на Древна Тракия – разкопките на тракийски могили, водени на различни места в страната.
- Какво още предстои до края на годината?
- На много места разкопките приключват. Екип на НИМ работи на няколко обекта по Южното Черноморие. В Урдовиза – древното име на гр. Китен, ще бъде разкопана една отлично запазена крепостна стена, която в момента е затрупана с пръст и дървета. Като я изкопаем, вероятно ще бъде една от най-запазените крепостни стени в България. Подсказват го височината на земления вал и сондажите, които направихме. Най-накрая започнахме и разкопките край Синеморец - напълно непознато на българската археология място. Там попаднахме на великолепна находка – погребение на млада тракийка с нейните обеци и гердани. Вероятно е била царска съпруга в някое от племената в Странджа. Именно богатството на тази фамилия ни кара да мислим, че става въпрос за столична крепост.
- Дайте пример за страна за подражание, която опазва културното си наследство и едновременно го популяризира по интересен начин.
- Турция! На второ място – Древна Гърция. И двете страни са ни съседки. Турците без никакви скрупули и сантименталности към исляма яростно извършват разкопки на древното езическо и хриястиянско културно наследство. Реставрират и след това създават местната легенда и канят туристи. Въпреки че са ислямска страна, управлявана от ислямска партия, те реставрираха една църква, в която обявиха, че са намерили мощите на Св. Богородица. Сега там се редят на опашка два милиона германки на сезон. Защото турците разтръбиха, че мощите лекуват безплодие. Подкрепят думите си дори с примери на германки, които са отишли там, поклонили се и са забременели.
- Какво ни пречи и ние да подходим така?
- Те реставрират, а при нас се водят диви спорове. В момента в България се смята за нарушение, ако възстановиш крепост до зъбер, църква до керемида. Подходът се обявява за бутафорен, независимо дали се спазват технологията и материалите, с които е изграждано навремето. Турците нямат такива проблеми – възстановяват в момента 29-километрова крепостна стена около Истанбул, гърците работят върху Партенона, а италианците градят Колизеума. Ужасно са ретроградни някои наши институции и хората, които работят в тях. Говорят, че едното било наука, а възстановяването - профанизация. Обаче, ако бяха наистина толкова учени, щяха да знаят, че едно от становищата на Венецианската харта допуска пълно възстановяване, стига да се спази технологията и да се използват същите материали.
- А пари откъде?
- Не трябват чак толкова пари. Могат да се намерят. По стар комунистически обичай, както сме свикнали, държавата трябва да ги осигури. Има някои много богати общини, няма какво да чакат от държавата. Тя може да подпомага само. Аз много се радвам, че кметът на Созопол дава. Малка община е, но е богата. За култура са отделени 5-6 млн. годишно, сигурно колкото за Бургас. Богатите бизнесмени и туроператорите също могат да се включат. Да си създадат фондации. Така е на много места. И да водят след това големи групи, които да се вият на опашка пред мощите. Не може да се чака само на държавата.
- Какви конкретни мерки трябва да се вземат срещу присвояването на културни ценности от страна на Македония?
- Конкретни предложения имам, направил съм ги, ще ги запазя в тайна. Материята е доста деликатна. Приветствам изказването на президента Росен Плевнелиев, че България няма да позволи да бъде ограбвано културно-историческото й наследство. С нетърпение очаквам концепцията на бъдещия външен министър, който ще определи червената линия, която няма да преминем в отношенията с Македония. Николай Младенов 3 г. и половина формулира някои външни политики, но те не засягат Македония. Имаме външна политика по отношение на Сирия, но нямаме външна политика по отношение на Македония, което ми изглежда смешно. Все пак Сирия е доста далечко.
- Какви са ви прогнозите за предстоящите парламентарни избори?
- Иска ли питане? ГЕРБ ще спечели, очевидно е. Засега няма противник. Едните обявиха партията си за СПИН, Меглена Кунева някъде се скри, никаква я няма в публичното пространство. ГЕРБ прави хубави неща. Тези, които пътуват по магистралата, знаете ли как се кефят?
- Ще влизате ли в политиката отново?
- Още преди да стана министър, съм се заричал, че няма да се занимавам с политика никога. С опита разбрах, че дори и да бягам от политиката, тя ме настига. Засега планове нямам, но това не е твърдо „не”, не казвам и „да”.
- Съвпадение или стратегия за привличане на туристи е, че мощите на св. Йоан Предтеча бяха намерени в началото на туристическия сезон преди 2 г., както и скелетите на вампири това лято?
- Тогава започва археологическият сезон. През май, когато вали, не може да се работи много. Намерихме мощите на 26 юли, в разгара на туристическия сезон. Още няма апарат, с който да погледнем под земята и да видим мощехранилница с надпис св. Йоан Предтеча.
- Нарекохте крепостта „Акра” на нос Акин близо до Черноморец Българския Помпей.
- Това е цял ранносредновековен град, който е подпален при едно варварско нашествие, така че това е Българският Помпей в миниатюра.
- Кога обектът ще бъде открит за посещения?
- Който има джип, и сега може да отиде. Има черни пътища до него. Обектът е бил в границите на доскоро действащо военно поделение, затова е толкова запазен. 1/3 от пристанищните съоръжения на древния град Акра са под водата. До него ще имат достъп само правоспособни водолази, но още е рано. Експедиция от наши водолази прави проучвания.
- Кога ще бъдат завършени разкопките?
- Трудно е да се каже. Това е цяло градче, около 60 дка. На сушата по-бързо ще свършим – 2-3 г. Крепостната стена сега я открихме, ще я консервираме да не се разруши от дъждовете и студа. Подводната част ще ни отнеме 3-4 години, така че ни се очертава доста работа.
- Стигат ли парите, които се отпускат от правителството за археология? Обвиняват ви, че в началото на миналата година по ваше предложение и на министър Дянков 1/3 от отпуснатите 710 хил. лв. са били дадени за Созопол.
- Не е така. Има две министерски постановления. 605 хил. бяха дадени за археологически разкопки, от тях само 140 хил. за Созопол. Преди това имаше постановление за 900 хил. лв., за Созопол бяха около 260 хил. Тези пари не се дават на мен, а на съответните общини. От археологическа гледна точка Созопол е голяма работа. Аз съм обективен историк, няма нищо общо, че съм роден в него. С него може да се сравнява единствено Несебър. Това са най-големите български средновековни пристанища. Тяхната аристокрация е свързана с царските дворове на България и Византия и е естествено да са строели много. Колегите ми се хвалят: „Намерихме голяма църква. Е, колко, питам ги аз. 7 метра. В Созопол няма църква, по-малка от 24 метра. За вътрешността на страната 7-метрова църкава действително е голям обект.
- Защо в Несебър храмовете са по-запазени?
- Защото Созопол оказва съпротива на турците. Съобразно османските закони градът трябва да бъде сринат до земята. Разположен на отсрещния бряг, Несебър, като видял какво се случва, се предал. Така запазва своите църкви, а созополските трябва да ги изкопаем. Созопол заслужава дори повече пари, защото има паметници. Не знам защо цялата правителствена програма се свързва с мен. „Виа Понтика” включва всички крепости по Южното Черноморие. Усещам някаква неприязън от колегите.
- Какво става с идеята НИМ да се премести в сградата на ЦУМ? Вие подкрепяте ли я?
- Естествено! Нужно ли е да издавам, че аз съм й автор? Още съществува, водим разговори. Обаче не съм в позиция, която да ми позволява аз да водя преговорите с г-н Георги Гергов.
- Има ли съревнование между НИМ и проекта за Българския Лувър на Вежди Рашидов?
- Няма. Аз съм част от министерството на културата, не съм представител на отделна институция. Освен това съм в експертната комисия, която изготвя проекта. Моят приятел Вежди Рашидов освен това търси име на временното понятие „Българският Лувър”, зад което се крие идеята за Българска национална художествена галерия. В момента тя се помещава в половината от бившия Царски дворец, който е тотално изгнил, а ремонтите, които му правят, ще го спасят за известно време. Тяхното положение е доста по-тежко от нашето. Моят проблем е, че съм далеч от центъра. Но откакто беше ремонтиран околовръстният път, който е още едно постижение на ГЕРБ, от бул. „Черни връх” се стига до НИМ за около 15 мин, преди отнемаше понякога час и половина. НИМ може да изчака още малко, нека първо да стане „Българският Лувър”, той вече е в действие.
Визитка:
Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършил е история и археология в Софийски университет. Специализирал е в Института за древни текстове в Париж и в Школата по палеография и дипломатика във Ватикана.
Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на Българското средновековие, османския период и новата история.
За парламентарните избори през 2009 г. Божидар Димитров е мажоритарен кандидат и водач на листа на ГЕРБ в Бургас. Избран е за депутат, а от 27 юли 2009 г. е министър без портфейл в правителството на ГЕРБ до 2010 г., когато подава оставка. Дългогодишен директор на НИМ.
Председател на Националния съвет за опазване на паметниците на културата при Министерството на културата.
