Създаване на единен надзорен механизъм за банките в еврозоната беше акцент в близо едночасовата реч на председателя на ЕК Жозе Барозу пред Европарламента.
В рамките на новия единен механизъм крайната отговорност за конкретни надзорни задачи, свързани с финансовата стабилност на всички банки от еврозоната, ще поеме Европейската централна банка, се предвижда в проекта на ЕК.
Комисията, по думите на Барозу, също така предлага Европейският банков орган (ЕБО) да разработи единен наръчник за надзор, за да се запази целостта на единния пазар и да се осигури съгласуваност в банковия надзор за всички 27 държави - членки на ЕС.
Тази нова система, в чиито център стои Европейската централна банка и в която участват националните надзорни органи, ще възстанови доверието в надзора на всички банки в еврозоната, заявява Барозу.
По думите му Европейският парламент, от своя страна, ще играе ключова роля за осигуряването на демократичен контрол. Трябва да приемем като първостепенна задача създаването на европейски надзорен орган до началото на другата година, подчерта председателят на ЕК, като уточни, че това ще позволи да се вземат решения за използването на европейски защитни механизми за рекапитализирането на банките".
"Искаме да прекъснем порочната връзка между държавите и техните банки. В бъдеще загубите на банкерите не трябва да се превръщат в дългове за данъкоплатците, което да поставя под съмнение финансовата стабилност на цели страни", заяви категорично Барозу.
Предлаганият от него пакет включва:
- Регламент за възлагане на големи правомощия на ЕЦБ за надзор над всички банки в еврозоната с възможност страните извън еврозоната да се присъединят на доброволна основа.
- Регламент за адаптиране на съществуващия регламент за ЕБО към новия режим за банков надзор, за да се гарантира балансът във вземаните от ЕБО решения и той продължава да пази целостта на единния пазар.
- Съобщение, в което Комисията излага цялостната си концепция за банковия съюз, която обхваща единната нормативна уредба и единния надзорен механизъм, както и следващите стъпки, включващи единен механизъм за оздравяване на банките.
Предвижда се ЕЦБ да отговаря за задачи като лицензирането на кредитните институции и контрола върху спазването на изискванията за капиталова адекватност, ниво на ливъридж и ликвидност и ще провежда надзора на финансовите конгломерати. ЕЦБ ще е в състояние да се намесва на ранен етап, когато дадена банка нарушава или има опасност да наруши регулаторните изисквания за капиталова адекватност, като задължава банките да предприемат коригиращи мерки.
ЕЦБ ще си сътрудничи с ЕБО в рамките на Европейската система за финансов надзор. Ролята на ЕБО ще е подобна на настоящата му роля: той ще продължи с разработването на единна нормативна уредба на ЕС, приложима към всички 27 държави членки, и ще следи надзорните практики да са съгласувани в целия Съюз.
Комисията предлага надзорният механизъм се въведе до 1 януари 2013 г. Предвиденият преходен период ще позволи плавно преминаване към новия механизъм.
Най-напред от 1 януари 2013 г. ЕЦБ ще може да реши да поеме пълна отговорност за надзора над всяка кредитна институция, особено над получилите или поискалите публично финансиране. От 1 юли 2013 г. всички банки с голямо системно значение ще бъдат поставени под надзора на ЕЦБ. Преходният период следва да завърши на 1 януари 2014 г., когато ЕНМ ще обхване всички банки.
"Сегашният ЕС трябва да се развие и да се превърне във федерация на националните държави", коментира още Барозу пред Европейския парламент. "Има нужда от споделяне на суверенитет по начин, при който всяка страна и всеки гражданин може по-добре да контролира своята съдба", допълва председателят на ЕК.
