Стотици стачкуваха днес в София, Добрич и Пловдив срещу високите цени на горивата, тока и водата.
Протестното шествие в столицата премина от сградата на Президентството до Народното събрание. Хората размахваха плакати с лозунги, сред които се видяха надписи като:
"Стрижете ни. А като ни одерете, кой ще ви плаща?".
Участниците се обявиха „за” премахване на концесионерите в доставката на вода. Поискаха още топлофикационните дружества да имат индивидуални договори с всеки, за да може с едномесечно предизвестие гражданите да се отказват от услугата.
Сред протестиращите имаше и недоволни от новите правила за паркиране в столицата, както и от малките пенсии.
Софиянци настояха и за отмяна на приетото увеличение на цената на тока с 13%, либерализирането на вноса на горивата и намаляване на ДДС-то, митата и акциза върху тях.
Протестите бяха организирани чрез социалната мрежа Фейсбук - в групите "Ние сме против високите цени на тока!", "Не на монопола на топлофикация!", "Не на високите цени на горивата!".
След Арабската пролет паралелно в 14 държави, вече никой не подценява социалните мрежи като инструмент за постигане на политически резултати.
Оказва се обаче, че у нас ефектът от организираните във Фейсбук събития е доста по-различен. Въпреки че групите събират хиляди привърженици, от тях рядко има реална полза. Психолозите твърдят, че спецификата на българския манталитет ни пречи да преодолеем себе си и да преминем от думи към дела.
„Проблемът на българския Фейсбук и на българина във Фейсбук е това, че активността му остава почти основно само на територията на мрежата. Хората с външна локализация на контрола са много парадиращи и показни хора. За тях е много важно да бъдат одобрени от околните, а интернет предоставя много лесно групиране и асоцииране между индивида и други хора, които той познава или не познава”, обяснява Николай Димитров.
Въпреки мнението на психолозите, участниците в протестите у нас са категорични, че Фейсбук е идеалната платформа, на която да се стъпи, за да има един протест успех.
И въпреки че организаторите на групите са категорични, че ще продължат да преследват целите си, дори и те признават - само реални хора, заставащи с имената си зад една кауза, биха могли да променят системата.
