Каквито и добри намерения да има българският президент, не вярвам, че някой от това македонско управление ще ги разбере и приеме. Стана повече от ясно, че с тях трябва да се общува по друг начин, казва координаторът на ВМРО за Македония.
Интервю на Ана Кочева
- Петре, връщаш се от Щип, родното ти място, където беше открит поредния офис на сдружението „Македонско-българско приятелство". След Битоля и Велес дойде ред и на Щип. Каква е дейността на това сдружение, среща ли то някаква съпротива от страна на официалните власти в Македония?
- Сдружението „Македонско-българско приятелство" е създадено преди повече от 3 години в гр. Битоля, Македония. Негов председател е Маринела Петреска. За тези три години организацията успя да създаде свои структури във гр. Велес и наскоро в гр. Щип, както споменахте. За този период сдружението организира различни прояви в сферата на културата, образованието, младежта и спорта. Вече три години подред на 22 септември, по повод независимостта на България, организираме концерти на Битолския площад. Отбелязването е съпроводено от българска тематична вечер, на която последната година присъстваха повече от 150 наши сънародници от цяла Македония, както и гости от България. Сдружението взе участие в организираните от Агенцията за българите в чужбина „СПАРТАКИАДА”, за деца-българчета от чужбина, със свои отбори в различни спортове. По покана на българските евродепутати изпратихме на посещение в Европарламента в Брюксел ученици от няколко града на Македония. Представители на сдружението взеха участие в организираните от Фондация Българска памет семинари и обучения в гр. Варна. Опитваме се да се включваме в отбелязването на различни дати и събития от миналото. Организацията тази година за първи път направи кампания за популяризирането на българското образование в Македония, която се надяваме, че ще стане традиция и ще се провежда всяка година. Представители, членове и симпатизанти на сдружението взеха участие в отбелязването на Илинденско-преображенското въстание в Смилево което тази година бе организирано от Българския културен клуб - Скопие. За тези три години, мисля, че организацията има с какво да се похвали. Надявам се в бъдеще нейната дейност да се разрасне и да успее да обхване повече градове в Македония, а дай боже и цяла Македония.
- Не е ли опасно за здравето, да не казвам за живота, да се занимава човек с подобна дейност в Македония, където антибългарската политика е издигната почти в ранг на държавна?
- За опасно си е опасно, но аз много пъти съм казвал и пак ще повторя - проблемите на българите в Македония са наши, натежават на нашия гръб и ако ние си мълчим и не правим нищо, за да ги решаваме, едва ли някой друг ще го направи. Да, аз и всички наши сънародници очакваме подкрепа от България, но ако си мълчим и не правим нищо, как да ни помогне някой. И ГОСПОД ПОМАГА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА. Ние сме длъжни да се борим за правата си, да представяме проблемите си пред македонското и българското общество, да сигнализираме пред европейските институции за нарушенията и да използваме всички позволени от закона средства за да се противопоставим на пропагандата в Македония. А на нечовешките, неморалните и незаконовите репресии не бих се колебал да отвърна по същия начин, защото вече ми идва вповече да бъдем жертви на нечии малоумщини и някой да си мисли, че е нодосегаем.
- Има достатъчно фрапираща случаи на хора, тормозени само защото не крият националната си принадлежност. Повечето като тези на Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Здравко Здравевски, съпругата на Лазар Младенов и пр. са известни, но се твърди, че има и други, за които не знаем достатъчно в България. Би ли дал някакви примери, на теб известни ли са ти?
- Ежедневно поддържам контакт с наши сънародници в Македония като представител на ВМРО за Република Македония. Десетки, ако не и стотици, са случаите на натиск върху наши сънародници там. Някои от тях водят и съдебни дела, както в Македония, така и пред международните съдилища. Неотдавна беше проблемът с недопусканите на границата коли с български регистрационни табели, от който бяха засегнати повече от 50 000 наши сънародници в Македония. Да не забравяме и проблемите на Драги Каров, уволнения от работа Миле Йовановски от Прилеп, Здравко Здравевски, Митко Георгиев от Струмица и ред други.
- Същевременно продължават и други прояви, които в международен план будят недоумение и щяха да са дори смехотворни, ако не изумяваха с наглостта си. Имам предвид нашироко коментираната изложба на т.нар. македонски ръкописи в Брюксел. Какви са коментарите в самата Македония, в пресата, но и неофициално – сред хората?
- Наглостта на това македонско правителство надмина абсолютно всички допустими граници. Българското общество и българските институции бяха достатъчно търпеливи към тази про-сръбска и същевременно анти-българска политика на Груевски. Мисля, че реакциите трябва да бъдат още по-остри, а позициите по-категорични. Аз винаги съм разглеждал отделно позициите и реакциите на македонските медии и политици от една страна и на обикновените хора - от друга. Не очаквам Драган Павлович – Латас и неговата сръбска и сърбоманска банда журналисти да се противопоставят на тази тенденция. Всъщност те са създателите и проводниците на тази политика. Към тях не трябва да има никакъв компромис. От друга страна вече не са малко обикновените граждани в Македония, които надигат глава срещу тези малоумщини на Груевски. Целият опозиционен блок в Македония и особено представителите на тамошната ВМРО-Народна партия осъждат жестоко тези провокации.
- Възприема ли се в Скопие призивът на българския президент Р. Плевнелиев да се остави историята на историците, а всички ние да гледаме напред?
- Аз не вярвам на това македонско правителство. Откакто Груевски е на власт, анти-българската политика стана национална политика на правителството. То не бяха кражби на история, то не бяха проблеми с наши сънародници там, които споменах преди малко. Наглостта на анТИКВИТЕ стигна даже дотам, че да нападнат българския посланик на гроба на Гоце Делчев в Скопие. Преди дни, на 15 септември в Битоля, на международния филмов фестивал „Братя Манаки” бе премиерата на скандалния филм „Трето полувреме”. Фестивалът между другото бе открит от президента на Македония Георге Иванов. Една абсолютна измислица с една единствена цел - да злепостави България. Е как да вярвам на президента Иванов???Каквито и добри намерения да има българският президент, не вярвам, че някой от това македонско управление ще ги разбере и приеме. Стана повече от ясно, че с тях трябва да се общува по друг начин.
- Съответно как реагират и на бъдещия документ, за който външният ни министър Н. Младенов осведоми, че ще съдържа „червени линии”, по които няма да се отстъпва в политиката ни към съседните страни. Мисля, че всички сме в състояние да очертаем тези линии – език, кражба на история, право на самоопределяне и пр.?
- Преди всичко нашите сънародници в Македония са изключително щастливи, че официалната българска политика и българското общество като цяло стават все по-активни по темата „Македония“. Всъщност за мен, а и в крайна сметка мисля, че и за България, са важни българите в Македония, а не правителство на Груевски. Крайно време е да създадем тази стратегия и без значение кой ще е на власт в България да я изпълнява. Според мен по отношение на националните ни интереси не трябва да има различия. Правителството в Скопие, но и в Белград, са силно притеснени от това, но нас не трябва да ни интересуват техните притеснения. Бяхме достатъчно търпеливи, но те започнаха да надминават всички допустими граници и за това трябва да си получат заслуженото. Според мен ние трябва да работим за това нашите евроатлантически партньори да разберат нуждата от тези „червени линии“ и да ни подкрепят в тази политика. Единственото, което ме притеснява, и се надявам, че няма да се случи: тези изказвания на външния ни министър да не са предизборни обещания.
