Разболях се след тормоза, на който ме подложи Иво. И досега ме е страх да остана сама вкъщи, да ходя по улиците по тъмно". Това разказва 24-годишна плевенчанка пред Труд. Тя обаче изрично е пожелала да остане анонимна.
В продължение на три години тя и семейството са подложени на неспирни психоатаки от ловешкия полицай Иво Маринов. По думите преди нея на подобни издевателства била подложена още една млада жена - Таня от Ловеч. Тя подала над 20 жалби в тамошната полиция, но без резултат. Накрая напуснала града.
Плевенчанката, която работи като барманка в нощен клуб, не желае да бъде снимана и да се съобщава името . Отскоро е щастливо омъжена. Споделя, че се двоуми дали да свидетелства в съда, ако бъде призована.
"От една страна, трябва да се знае какъв човек е. Но от друга, ще излезе от затвора след 15-20 години, тогава няма какво да губи и ще ми посегне", опасява се жената.
Кошмарът за нея и близките започнал през 2008 г., след като полицаят забелязал красивата барманка в плевенското заведение. Посочил я на свой приятел и обявил: "Това е жената". Започнал да идва на всяка от смените , седял с часове на бара. По номера на колата намерил адреса. Оказало се, че покойният баща на Иво и майката на Мария били от едно и също село - плевенското Коиловци.
"Веднъж ме стисна за гърлото и тогава прекратих контактите си с него", разказа момичето. Но започнали заплахите: "Ще те залея с киселина, за да видя дали друг ще те хареса. Ще отрежа крак и ръка на гаджето ти, за да го гледаш инвалид." Постоянно звънял по телефона на нея, на родителите и брат й. Понякога имала на джиесема по 200-300 повиквания на нощ.
"Карах я с колата до работа и обратно, не я оставяхме за минутка сама", спомня си баща й. През това време полицаят шофирал плътно зад тях, с часове висял в колата си пред блока им. Мария подала жалба срещу Маринов в плевенската прокуратура на 30 октомври 2009 г. След това цялото семейство дало съгласие да им подслушват телефоните. Мария пуснала оплакване и в ловешката прокуратура, но оттам го препратили в Плевен.
Вместо да секнат, заплахите ескалирали, защото неуспелият ухажор смятал, че го е изложила. Започнал да звъни от английска сим-карта и от улични телефони в Ловеч, вероятно предполагайки, че колегите му са го "окачили". "Нищо не говореше, в слушалката чувахме само истеричен смях", разказват близките.
Една нощ през декември 2009 г. колата на младата жена била запалена. Тя и родителите не скриват подозренията си, че палежът е дело на изпратени от Иво хора, докато самият полицай бил на работа, за да си осигури алиби.
