Докато повечето съквартиранти в къщата на "ВИП брадър" бяха отдавна заспали, малко след 1 часа през нощта журналистката Соня Колтуклиева притисна извънбрачния син на Стефан Данаилов - Владимир, и му зададе серия от въпроси.
Това не е моят баща (бел. ред. Стефан Данаилов).
- А кой е твоят баща?
- Амии, това какъв баща е? Ти знаеш ли какво е баща?
- Твоят биологичен родител тогава.
- Е, да, ама аз не съм взет отнякъде и даден някъде.
- Противоречиш си в рамките на две минути. Първо казваш: „Той е моят баща”, а сега казваш: „Той не е баща”. А ти какво очакваш от него?
- Нищо. Нищо не очаквам от него. Смешно ми е. Как ще очаквам нещо от някого? Особено от такъв човек. Слаб човек.
- В такъв случай отношението ти към него не може да се нарече обич.
- Защо? Ти познаваш ли какво означава обич?
- Да.
- Какво е?
- Когато обичаш някого...
- Да обичаш – това e много...
- ...Когато обичаш някого ти повече внимаваш той да се чувства добре, отколкото ти самият. А вие изведнъж дойдохте с майка ти, пуснахте бомба. Предполагам, че сте го разтърсили, разтърсили сте целия му свят.
- Цялата му лъжа.
- Лъжа...
- Светът е лъжа. Ти не знаеш ли това? Лицемерство, лъжа, мазане... Как не може да знаеш това на твоите години?
- Не може да се спори с тебе, знаеш ли, ти си монологичен.
- Не, аз съм ... прав.
- Да... ако така си говорим, значи има нещо налудничаво в тебе. Никой човек не твърди: „Аз съм прав!”
- Може да бъде прав човек. Това е твоят проблем – че не вярваш в нищо.
- Вярвам в толкова много неща...
- Е... много бе! Това е проблемът – малко си объркана. Че във всичко вярваш.
- Да така е.
- Значи вярваш и в това нещо, дето става сега? И в моето отношение към баща ми, и във всичко това вярваш?
- Доверявам се на казаното от теб. Аз вярвам, че съществува бащинска обич и синовна обич, но твоето за моите представи не е синовна обич.
- И откъде съдиш?
- Ти си дошъл да накажеш този човек. Не да му покажеш обичта си.
- Как се наказва човек?
- С публичната бомба, която пуснахте с майка ти.
- Човек се наказва от публиката?
- Да. Създадохте му проблеми. Ако ти го обичаше, нямаше да го направите.
- Значи, ако ти обичаш, какво правиш? Криеш се.
- Сега ще кажеш: „Това е лицемерие, това е лъжа...”
- Факт е! Това е факт. Да криеш, ти казваш: „Крий се и после лицемерстваш”. Ти преди месец какво каза? Аз ти казах: „Аллах акбар”, ти ми каза: „Не така!” После казах нещо за Исус и ти наака Исус. Това не е ли лицемерство?
- Не бих не посъветвала, когато говориш с мене, да използваш такива думи.
- Не ме интересува! Ако ти не можеш да разбереш подсмисъла на думата, значи нямаш никаква представа за живота.
- Нека да използваме по-елегантни думи просто...
- Не ме интересува... Елегантност е илюзия. А ти си ... чиста илюзия. Ти ще умреш с нещо елегантно ли, или с нещо неелегантно? Ти как си се родила? Елегантна?
