Ако бъде въведен новият данък, доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка ще бъдат обложени с 10%.
Въпреки заканата на финансовия министър Симеон Дянков отпреди година да не се вдигат данъците, докато ГЕРБ е на власт, правителството обмисля елегантно да заобиколи обещанието, като вместо това въведе нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица, съобщава "Капитал Daily", базирайки се на три независими източника от управляващото мнозинство. Целта е с парите да се осигурят допълнителни приходи за вече обещаното увеличение на пенсиите догодина.
Ако бъде въведен новият данък, доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка ще бъдат обложени с 10%. Ще бъдат освободени единствено лихвите от сметките, по които се набират средства за скъпоструващо лечение и трансплантации. Според източници от Министерството на финансите по този начин ще се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина.
"Това ще е устойчив източник на приходи и е по-справедливо да въведем данък върху лихвите, какъвто има в много други държави от Европейския съюз, отколкото да вдигаме сега съществуващите данъци и да оставим един доход необложен", коментира представител на финансовото министерство.
Той твърди, че икономиката не е постигнала онзи растеж, който да осигури увеличение на доходите в правителствения сектор и повишаване на пенсиите. Затова политическите ангажименти на управляващите ще трябва да се изпълнят или с цената на по-висок бюджетен дефицит, или като се набележат мерки за повишаване на приходите.
Идеята за нов данък все още е на етап обсъждане, а вероятността тя да бъде облечена в законови разпоредби предвид изборите е 25%, коментира друг представител на управляващите.
Депозитите - много и със скромни суми по тях
Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, депозитите на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. От детайлните данни се вижда, че 75% от депозитите са с размер под 1000 лева, което означава, че ще бъдат обхванати много на брой сметки с малки наличности по тях. При евентуалното облагане на лихвите може много от тях да бъдат изтеглени от банките, което не би трябва е проблем за системата предвид декларираната от банкерите свръхликвидност.
Въпреки това обаче ефект неизбежно ще има. Увеличението на депозитите с 12 милиарда лева помага на банките да намалят задлъжнялостта си към своите задгранични централи, които им отпускаха заеми в периода на кредитния бум. Тогава депозитната база бе по-ниска, но кредитирането се стимулираше с преотдаване на ресурс от централите. Сега банките се пренастроиха и залагат на привличане на вътрешен ресурс, но банковото кредитиране остава потиснато, а общо за банковата система се изплащат повече външни задължения, отколкото се привличат нови. Така че изтеглянето на ресурс от тях може да ограничи предлагането на кредити - както сега, така и при евентуално оживление, когато кризата започне да отшумява.
