„Толкова близо, толкова далече” ли са наши творци, живеещи вън от България, от родината? НДК събра български художници от Европа.
Снежана Йовева-Димитрова е съветник по политиките за българите в чужбина и миграционната политика в кабинета на заместник министър-председателя и министър на финансите. Главен координатор е на проекта за изложба „Толкова близо, толкова далече“, която представя съвременни български художници в чужбина и бе открита на 11 септември в НДК.
Интервю на Ана Кочева
- „Толкова близо, толкова далече” е интересно заглавие за изложба. Г-жо Йовева, вие сте един от координаторите на този проект, разкажете повече за него.
- За първи път се инициира изложба, която събира съвременни български художници от чужбина. Заглавието й характеризира особеното положение на младите български таланти, които творят в Европа и по света, но пазят както близкия спомен за родното, така и българското в сърцата си. Това най-ярко те показват чрез изкуството си. Така от една страна проявата дава уникална възможност на българската публика да се запознае с родните таланти, които вече се налагат в Европа и света чрез своите проекти, инсталации, видео продукти и картини. Артистите, които представят своите произведения в НДК са с изключителна индивидуалност и това очертава характерния профил на изложбата. От друга страна, за нас е изключително важно тяхното творчество да бъде показвано именно като българско на международните арт сцени. Така се гради и положителния образ на България, така се привличат и посетители.
- Откъде дойде идеята за подобно събитие?
- Целта на проекта е не просто веднъж да събере талантливите български художници на едно място, а да се превърне в творческа матрица, чрез която ежегодно да се представят българските артисти извън граница, която да се прилага и в други сфери на изкуството и така да се постига устойчивост в културните пространства. Идеята ни е да представяме български таланти, които работят не само в Европа, но и от Южна Америка,където има талантливи наследници и потомци на известните българи градинари, заминали за Аржентина, Бразилия и т.н. през 19-20 в., творци от САЩ и Канада, от историческите ни общности и от Балканите. Т.е. матрица, която да дава възможност за това изкуство да се показва, да се връща у дома.
- Кои са организаторите всъщност на това събитие, колко художници участват, от къде са?
- Идеята за тази изложба се роди в кабинета на заместник министър-председателя и министъра на финансите Симеон Дянков като естествен резултат от работата, която вършим в кабинета. Знаете, че политиката към българите в чужбина се координира от вицепремиера. За нейната успешна реализация се включиха активно от Държавната агенция за българите в чужбина и НДФ „13 века България“, фондация „Кредо Бонум“ и г-жа Цветелина Бориславова спомогна много също за реализирането й. По-важно е обаче да отбележим онези, без чиято творческа енергия и талант изложбата нямаше да бъде толкова забележителна и уникална. Кураторите Мила Старейшинска-Ангелова и Ния Табакова се постараха, че да може ярките контрасти на артистите да бъдат показани в удивителен творчески план и синхрон. Голям принос за високата естетическа стойност на изложбата има и големият български художник професор Греди Асса, а художникът Борислав Начев от Националния дворец на културата се включи в организирането на изложбеното пространство в НДК. Сега 3 етаж се изпълни действително с култура, с изкуство, както смятам, че трябва да бъде.
Слънчогледи, Радостина Доганова, Братислава
- Кои са авторите, които участват, какви са произведенията?
- Изложбата събра различни творци, живеещи в няколко държави в Европа. Това са Десислава Унгер (Австрия), Диана Стоилова (Австрия), Елена Калудова (Германия), Елица Великова (Австрия), Иван Василичин (Румъния), Иван Костолов (Гермаиня), Искрен Илиев (Австрия), Йорданка Сотирова (Сърбия) , Кристина Иробалиева (Швейцария), Милена Георгиева (Австрия), Радостина Доганова (Словакия), Рада Якова (Холандия), Сандра Стойчева (Холандия), Христо Гелов (Испания) и Хубен Черкелов (САЩ). Всеки един от тях участва със свои произведения – с картини, инсталации, видео инсталации. Като специална част на откриването на изложбата бе и участието на класическия камерен оркестър МЕТОНИСИМО с диригент Огнян Митонов, който сподели, че се родее с концепцията „толкова близо, толкова далече“. Наистина музика и съвременно българско изкуство намериха много добро съчетание в проекта и вярвам, че това е само началото му.
Позволете да отправя покана към всеки, който иска да види нещо красиво и различно и да се зареди с настроение, да посети изложбата. Тя е разположена на третия етаж в НДК и е отворена за посетители от 11 до 19:00 всеки ден до 11 октомври.
инсталацията на Сандра Стойчева - "Вълна от камъни", на заден план Иван Костолов
Искрен Илиев, Виена
- А вие самата по какви други теми сте ангажирана в кабинета на вицепремиера Дянков?
- Преди десетина дни приключи ІІ-ят Международен арт фестивал в гр Самоков, който бе под патронажа на министъра ми. В него участваха 30 българчета от Испания, финалисти от националната инициатива „Препис на Паисиевата история”. Всяко от децата бе преписвало "Истоиря славянобългарская" и точно с такива проекти смятам, че се запазва идентичността им, езика. Затова и в кабинета решихме, че е важно да поощрим финалистите, да ги поканим да участват в едноседмичния творчески фестивал, организиран от НДФ 13 века България". Участваха 80 млади хора - едната група бяха децата от Испания, заедно с учителите им, а другата - студенти от художествените академии от балканските държави, които в продължение на 1 седмица в Сарафската къща и в графичната база в Самоков творяха. Българчетата си тръгнаха с ръчно нарисувани икони, силни емоции от посещението в Рилския манастир и връх Мусала, много нови запознанства. Специални грамоти получиха от министър Дянков, а от Института за български език "Проф. Л. Андрейчин" като поощрение за старанието също получиха грамоти и речници, книги и пъзели от ДАБЧ . Смятаме, че подобни проекти трябва да се правят, за да може българчетата от чужбина да идват и да опознават България чрез творчество, чрез креативност. Друг много важен проект е постигнатото вече институционализране на Български филиал на културен център в гр. Елванген, провинция Баден-Вюртенберг. Темата се координираше от нашия кабинет, там вече съществува "Методиев център", заради това че Елванген е свързан с легендата за заточението на св. Методий по тези земи. Предстои да започне реалната културна програма в центъра до края на годината. Това е постижение, защото се открива българско място в една провинция в Германия, където живеят хиляди български емигранти, много наши студенти и нуждата от него е отдавнашна.
