Дружбата между българските и турските комунисти е била не само братска, но и подплатена с пари. Дори в периода на възродителния процес и изселването на български турци в Турция, комунистическите партии на двете страни са поддържали топли връзки.
Последният документ от разсекретените и качени в интернет архиви на Политбюро на ЦК на БКП за времето до 10 ноември 1989 г. е решение №10 от 7 април 1989 г. Документът е от заседание на Секретариата на ЦК на БКП, на което е решено на Турската обединена комунистическа партия (ТОКП) да се дадат 30 000 западногермански марки. Паричната инжекция за турските комунисти е формулирана като "еднократна финансова помощ".
Решението е от категория "Б", тоест строго секретно. Подписано е само от четирима души, ясно се четат парафите на Милко Балев и Йордан Йотов, членове на Политбюро.
Към решението са приложени следните документи:
- Докладна записка от Бойко Димитров, зам.-завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП до Секретариата на ЦК относно отпускане финансова помощ на ТОКП.
(Бойко Димитров е роден през 1941 г. в Плевен. Остава сирак, след като родителите му комунисти Коста Златарев и Мара Денчева са убити. През 1944 г. тригодишното момче е осиновено от водача на БКП Георги Димитров. Бойко Димитров беше избран за министър на външните работи в правителства на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990) - б. а.)
- Писмо от М. Караджа, зам.-председател на ТОКП, и Осм. Сакалсъз, зам. генерален секретар на ТОКП до отдел "Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП с молба за оказване на материална помощ.
- Разписка, подписана от Х. Ендер, за получени тридесет хиляди марки.
Ето това се казва "балансирана" политика!
Докато в страната върви възродителен процес и хиляди турци са принудени да се преселят в южната ни съседка, БКП отброява на другарите комунисти от Турция цели 30 хиляди западногермански марки.
От документа не става ясно дали сумата е отпусната като заем, или е безвъзмездна "приятелска" помощ. По-вероятно да е второто. А и в суматохата след 1989 г. едва ли турските комунисти са се затичали да връщат тези пари.
Няколко дни по-рано, на 23 март 1989 г. излиза Решения "Б" №9, според което трябва да се спре заглушаването на чуждите радиостанции, които предават за България.
За радио "Анкара" обаче това не важи Напротив - наредено е да продължи системата на радиозащита на асоциация "Съобщения" по заглушаванията на предаванията на български език на радиото.
Първият документ от архивите на БКП след 10 ноември 1989 г., качен на сайта, е от 22 ноември. Темата му е изключително показателна.
Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "Б" №13 "за отмяна на Решение № 13 от 27 декември 1962 г. във връзка с отпускане суми на членовете на партийното и държавно ръководство за покриване на разходите им за храна"
Приложени са:
- Препис от Решение № 11, изготвен от Иван Илиев за Сава Джендов (той е новият шеф на прословутото УБО (Управление "Безопасност и охрана" - бел. а.)
- Допълнение към Решение № 280 от 29 юни 1966 г. на Министерския съвет за увеличаване дневните пари за партийни и държавни ръководители и др. от 25 ноември 1966 до 22 ноемри 1989 г.
Ето как само за 11 дни в БКП решиха, че храната не трябва да е най-важното нещо в името на комунистическия идеал.
За съжаление Решение №13 от 27 декември 1962 г., не е качено на сайта и не можем да разберем като колко пари са си отпуснали членове на партийното и държавното ръководство за "покриване разходите за храна".
Но пък има протокол №12 от 26 декември 1962 г. който описва как по докладна записка на другаря Антон Югов, председател на Министерския съвет, е взето решение "относно намалението на заплатите на висши държавни и партийни ръководители.
Заплатата на премиера Югов е определена на 850 лв., а на първия му заместник - 720. На заместник- председателите става 670, а на членовете на бюрото на МС - 540 лв.
Също на 850 лв. е определана цената на труда на председателя на Президиума на Народното събрание.
Интересното е, че в този протокол заплатата на първия секретар на ЦК на БКП (Тодор Живков) не е посочена. Първият му заместник получава 720 лв., секретарите, членове на Политбюро - по 670, а останалите секретари - по 580 лв. Председателят на НС на Отечествения фронт (тогава Цола Драгойчева) получавал 660 лв.
Протоколът (с категория на секретност "Б") е подписан еднолично от Тодор Живков.
С какво, мислите са се занимавали Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП през сакралната 1989 г. ? С обсъждане на решения и алтернативи за изход от засилващата се криза в държавата? С предложения за намаляване на външния дълг?
"Нищо подобно!", както обичаше да казва Тодор Живков.
Ето какви "животрептящи проблеми" е обсъждал политическият и държавният елит според качените в интернет документи.
1. С решение №1 от 1 февруари 1989 г. от заседание на Секретариата на ЦК на БКП за оказване еднократна финансова помощ в размер на 5000 щатски долара на Еквадорската комунистическа партия (ЕКП). Това става на основание на бележка от Милко Балев до Димитър Станишев (бащата на Сергей Станишев - б. а.) "относно съгласие на Тодор Живков за отпускане на финансова помощ на ЕКП.
2. Решение № 8 от 23 март 1989 г. е за "оказване на безвъзмездна помощ на Република Никарагуа във вид на лечение в български болници на сто и петдесет ранени бойци от Сандинистката армия; предоставяне на никарагуанското Министерство на вътрешните работи продоволствия и лекарства на стойност 251 000 лева.
3. Решение № 6 от 1 март 1989 г. е за "даване на 8000 щатски долара еднократна помощ на Чилийската комунистическа партия". Но е отклонена молбата на чилийските комунисти в България да бъдат организирани курсове за военно-техническа подготовка на техни кадри.
4. Решение № 5 от 15 февруари 1989 г. е за "оказване на финансова помощ в размер на 8000 щатски долара на Индийската комунистическа партия (ИКП)."
И т.н, и т.н...
