Освен на първите места по бедност в ЕС, сме измежду първите и в корупционните сделки. Около 150 000 е средният брой на рекетираните месечно у нас. Нивото е между 2 и 3 пъти по-високо от това в останалите страни в ЕС, сочат данните на Центъра за изследване на демокрацията и фондация "Фридрих Еберт".
"Броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата. Дори при добро желание те не са в състояние да се справят с един проблем, който е толкова широко разпространен в обществото ", коментира Александър Стоянов, директор по научната дейност към Центъра.
По думите на експерта в голямата част от случаите, инициатор на корупционните сделки е администрацията. "Поведението на администрацията е решаващо за това дали има, или няма корупционни сделки", заяви Стоянов.
Всеки четвърти от контактувалите с държавни чиновници е трябвало да "дава нещо" в замяна на получените услуги.
Преследването на корупцията обаче стига само до определени нива.
"Фактор "политически назначения" прави процеса доста по-различен", обясни Александър Стоянов. "Това създава предпоставки по политически път да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, които дават подкупи, без да им се поиска".
Все пак експертите наблюдават в последните години нарастваща съпротива от страна на администрацията да приема подкупи. За сметка на това се увеличава броят на хората, които отиват с нагласата да дадат.
Най-много корупционни практики се наблюдават в секторите на здравеопазването и полицията, сочат още данните на статистиците.
"Без радикална реформа в административни структури трудно се получава намаляването на корупцията", смята Руслан Стефанов, директор на икономическата програма към ЦИД.
Според изследването най-ниският индекс на корупционен натиск върху населението е регистриран при правителството на Симеон Сакскобургготски, а най-висок – при управлението на Тройната коалиция.
"Най-важното е да бъдат извършени реформи и да се намали политизацията в администрацията. Много е важно в системата на работят предимно бюрократи, които да не се сменят с идването на власт на всяко следващо правителство. Трябва да се работи и за прилагането на антикорупционните механизми, които до голяма степен остават само на хартия", заяви анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Филип Гинев.
