Може би е било „прикрита симулация”, но най-страшната част от войната САЩ – Иран тази седмица беше начинът, по който и двете страни приеха грешно отговорите си, и придвижиха сблъсъка още напред, въпреки че участващите мислеха, че избират стопирането.
Иранското обучение беше организирано от Кенет Полак, старши сътрудник в Brookings Institution’s Saban Center за близкоизточна политика. Той включва високопоставени политици на САЩ, както и видни ирано-американски експерти, които играят на страната на Техеран. Позволено ми беше да отбележа, при условие, че не назова участниците.
В крайна сметка играта показа колко лесно е за всяка една от страните да разбере погрешно сигналите на другата. И тези играчи бяха разделени само от коридор във Вашингтон повече, отколкото от половин свят разстояние.
Грешното оценяване е в основата на тази игра: Всяка страна си мисли, че разполага с неограничени възможности, но техните действия бяха възприети като преминаване на допустимото. Атаките се оказаха по-смъртоносни от очакваното; сигналите не бяха разчетени правилно; опитите за комуникация бяха игнорирани; желанието да изглеждат безкомпромисни и издръжливи – нищо от изброените не доведе до желаните резултати за двете страни.
Нека да се поразходим из симулацията, за да видим как отборите се препъват по време на ескалацията на отношенията. Играта се отнася до момента юли 2013 с някои предположения: Обама е преизбран, P5+1 преговорите остават в задънена улица и Израел не са започнали едностранна атака.
Контролиращите играта добавят и някои пикантни детайли: убийствата на ирански учени продължават; САЩ, Израел и Великобритания разработват ново кибер оръжие (въображаемо кодово име: Национално забавление) за разрушаване на ядрените и военни средства на Иран. Въпреки това, иранският лидер заявява: „Американците са уморени от воденето на борба, а техният водач е слаб човек, който не може да се справи с положението.”
Междувременно, Иран напредва с ядрената си програма; има груб дизайн на оръжие и до три или четири месеца ще има достатъчно обогатен уран за две бомби.
Действието се извършва на 6-ти юли, иранска терористична операция: бомба разрушава туристически хотел в Аруба, умират 137 души, повечето от тях американци, включително и ядрен учен на САЩ. Щетите, които са нанесени, са повече от очакваното.
САЩ препоръчва бързи ответни удари, които да сигнализират на Иран,че са преминали допустимия праг. Американците бомбардират лагер в Източен Иран; извършва се атака, която разстройва мощността на 40 ирански съоръжения за сигурност и предупреждава иранци в 38 страни, че са уязвими. Военните лидери на САЩ в играта се оплакват, че мащаба на мерките е наполовина по-малък.
Бомбандирането на територията на иранците разтърсва доста техния отбор. Това прекрачва червената линия по начин, който САЩ не е предвидил. Техеранците отхвърлят презрително съобщение от Обама, получено чрез Русия, което предупреждава за „тежки последствия”, ако ядрената програма не бъде спряна; въображаемият ирански министър на отбраната нарича съобщението блъф. Иранците искат да отвърнат убедително, но не прекалено, за да не предизвикат нападение над техните ядрени съоръжения.
Тогава иранският отбор прави ужасяваща грешка. След като отхвърля най-агресивните варианти (като атакуване на Пети флот в Бахрейн), те избират ограничени действия, които са описани като „произволно миниране” на Ормузкия пролив и „тормоз” на кораби на САЩ в Персийския залив. Иранците също така разпръсват своя запас от уран, но само наполовина, за да сигнализират, че все още имат намерение за преговори,но САЩ пропуска съобщението.
„Те преминаха нашата червената линия”, отговаря въображаемия съветник по сигурност на САЩ, изразявайки погрешното мнение, че Иранците са решили да затворят протока и да нападнат корабите на противниковия отбор. С нарастване на напрежението, цените на петрола скачат с 200$ на барел.
Американските военни опции са между жестоки и по-жестоки: а) да отворят протока със сила и да поставят ултиматум Иран да стопира ядрената си програма до 24 часа; или б) едновременно с отварянето на протока да ударят иранските ядрени съоръжения. Военната логика изиска най-силния възможен ход. В края на краищата, отборът на САЩ гласува пет към три за унищожение на бреговите укрепления и лишаване от ядрена програма.
Нерешеният пъзел за САЩ е как да спре конфликта, който веднъж е започнал. Иранците, от тяхна страна, са готови за дълга кървава борба с противниците си. Изводът от упраженението е че „малките недоразумения ескалират много бързо.”
Автор: Дейвид Игнатиус - чуждестранен журналист, който работи за „Вашингтон Пост”.
