Казват, че имаме уникален етнически модел и сме известни с толерантността си. Може да е било някога, но вече не е. Клишето за модела се изтърка, а политическите опити по темата са чисто и просто лицемерие. Доказателствата са пред очите ни.
В Джебел не можеш да си купиш хляб или локум, ако не знаеш турски, а сватбари веят турски знамена пред ритуалната зала. В някои райони българин е синоним на неверник и гяур. ДПС подличко стои зад това, тръбейки, че се бори за права и свободи.
Виждали сме и другата страна на този модел: „смърт на турците” – по сборища на националистически формации.
Войната в Босна започна с един разстрел на една сватба. На 1 март 1992 г. босненският мюсюлманин Рамиз Делалич стреля с пистолет пред православната църква на Баш чаршия срещу сърбина сватбар Никола Гардович, който по-късно умира. Това убийство отприщи сблъсъците между мюсюлмани и християни. 200 000 убити и безследно изчезнали. Хиляди малтретирани, изнасилени, гонени, преследвани, унижавани, ранени, измъчвани. Един изстрел...
„Която жена не носи забрадка, ще гори в ада.” Това е било проповядвано от част от 13-те обвиняеми по Пазарджишкото дело. То е срещу радикалния ислям, според обвинителния акт, има записи, има и свидетели. Четирима от тях са защитени, защото се страхуват. Без бурка - в ада. как би могло да реагира на подобно нещо едно 5-6-годишно дете?
Не съм убеден, че българското общество е готово за такъв процес. Говорят някакви специалисти, превят се анкети на улицата и в някои селища. Това каточе ли обърква още повече хората. Все още няма ясна дефиниция какво е радикален ислям и с какво е опасен. Границите непрекъснато се размиват и това е понятно – обвинените трябва да се спасят. Но на каква цена?
Процесът не е само наш проблем, а и на Европа. Ако Европа мълчи, това може да се изтълкува и от двете страни да втвърдят тона. От една страна ЕС иска мир и спокойствие, което би означавало българското общество и властите да преглътнат долитащия тътен откъм Сърница. От друга страна в Брюксел са наясно, че където има радикален ислям, някъде наблизо е и цъкащия „поздрав” на тероризма.
В една от книгите на арабски автор, иззета от дома на лидера на групировката „Ал Уакф ал ислами”, ходжата на Сърница Саид Мутлу, се говори за подмяна на светската правова държава с шериата, наречен „справедлив ислямски строй”. На самите мюсюлмани се вменява тежко наказание за отстъпничество (от 50 тояги до смърт), ако отстъпят от обета за джихад и предпочетат мирния живот. По този въпрос също трябва да се говори открито и ясно. Робовладелчеството и феодализма също някога са считани за справедливи. В момента демокрацията няма алтернатива и това трябва да се заяви категорично.
В един от мюсюлманските сайтове на български език пише:
„Когато умира (неверника) ще му бъде показан дженнета. Едно красиво меляйке ще му каже: „О, невернико! О презрян човече, ти който наричаше мюсюлманите глупаци, лъжци, следващи своите страсти, потъпкващи моралните принципи, а себе си наричаше просветен, прогресивен и праведен! Защо следваше грешен път, защо не харесваше Истинската и Правилна Религия-Исляма, нима не беше уведомен че Ислямът е Религията при Аллах? Знаеш ли, че в дженнета ще отидат само вярващите и почитащите Знанията, които Мухаммед (с.а.с.) е донесъл от Аллах. Ще му бъдат показани за кратко някои дженнетски блага. Дженнетските хурии (девойки) ще кажат: Вярващите ще се спасят от наказанието на Аллах‘‘ След това ще се появи един шейтан с подигравателна усмивка и ще каже: „Ха-ха-ха, О, човече! Тези, на които вярваше, те излъгаха”. После ще му покажат джехеннема. Там има планини от огън, огнени скорпиони и огнени отровни животни с големина на муле. Ще види наказанията, които са известени от Муххамед (с.а.с.). Меляйкетата, които ще извършват наказанията в джехеннема, се наричат „зебани” и ще удрят с тояги от огън. От устните им ще излиза пламък. Височината им ще бъде като минаре, а зъбите като рогове на вол. Ще говорят като гръмотевица. Ще ти окачим вериги от огън, единият ти крак ще ти го вдигнем на главата, дясната ти ръка ще ти я вкараме в левия хълбок, а левия ти крак ще ти го сложим в десния хълбок и двете ти ръце ще ти ги изкараме отзад. Ще вика, ще крещи, ще съжалява, че е живял като неверник, ще започне да вярва, но няма да му се приеме вярата. Езикът му ще бъде изпънат от врата, ще му бъдат извадени очите, ще бъде подложен на различни много тежки мъчения, така ще му бъде взета душата и ще бъде хвърлен в джехеннема.”
Ето това се проповядва. В един блог българка, омъжена за палестинец в Газа, отива още по-далеч, изразявайки бурната си радост от взрива в Бургас. Тя е горда, че е приела исляма, носи бурка и иска смърт за неверниците.
Не съм специалист по Корана и Библията, но не е и нужно, за да знам, че когато подобни неща се повтарят непрекъснато от детска възраст и след това, няма как да не се стигне до нещо неприятно. Процесът в Пазарджик ще ни се стори детско представление. Просто всеки път, когато някой иска да ни убеди, че другите са лоши и непотребни, трябва да го питаме за последствията. Нека обясни, какво точно ще стане, ако правоверните тръгнат да наказват неверниците.
Говорил ли е някой за тези последствия със стотиците мюсюлмани от различни краища, отишли с рейсове и коли да подкрепят обвиняемите пред съда в Пазарджик?
Тези дни в Делиормана чух следната реплика: „Българите да внимават, че да не стане като след оня американски филм („Невинността на мюсюлманите”, б.а.)”. Не са го гледали, но вече им е подръка.
Български етнически модел е мит. Цигани приемат исляма, за да се представят за турци из Европа. Други цигани пък са по-християни от българите по други причини. Помаци се правят на турци, за да живеят и работят в Турция, където иначе ги третират като хора втора ръка. Други помаци са по-българи от българите, заради свои убеждения, а понякога и по сметка. ДПС прокламира права и свободи, но елитът му е изровил пропаст между себе си и обикновените турци. Много българи пък въобще не знаят какви са и палят свещи със същата страст, с която слушат чалга. Акт без съдържание и сърце.
Някои го наричат разминаване във възприемането на заобикалящия ни свят.
Ето как описва някои исторически събития проф. д-р Хайрие Сюлейманоглу Йенисой.
”А. Панагюрското въстание. Известно в историята и като Българско въстание, Априлското въстание отваря дълбоки рани и на турците и мюсюлманите (помаците) от Пловдивския и Пазарджишкия район. Развитието на събитията именно в този район не е било случайно. Както е известно това въстание е подготвяно извън пределите на османската държава, с подкрепата на царска Русия. Осъществено бе в споменатия край (IV. революционен окръг), защото гр. Пловдив е близко до Истанбул и влиянието на руския посланик в Истанбул, генерал граф Игнатиев е силно в Пловдив. Заместник консул на Руското консулство в този град е Найден Геров, руски възпитаник и руски поданик, който е роден в този район-Копривщица, близо до Панагюрище. Не е случайно също и изборът на Панагюрище за център на въстанието. Апостолът на въстанието Г. Бенковски също е родом от Копривщица.
Б. Събитията в Батак. Събитията в родопското село Батак, също са предизвикани от българи4. Над 200 жени-мюсюлманки и малки деца били избити по най-жесток начин. Броят на избитите мъже бил много по-голям. Щом се разчува страшната вест, мюсюлмани начело с Ахмед аа (ага) Барутанлията отмъщават на въстаниците. Найден Геров, вице-консулът на Русия в Пловдив, нарежда да се отварят пресни мюсюлмански и християнски гробове от гробищата на околните села и труповете да бъдат откарани в Батак. Правят се снимки, вдига се голям шум и тази ужасяваща картина, извършена от батачани българи се съобщава като дело на турците, на мюсюлманите. Априлското въстание отнема живота на много християни и мюсюлмани.”
На този дръвник реално, а не хипотетично, са отсечени стотици български глави...
По друг начин същите събития са видяни от Юджин Скайлър, секретар на легацията на Съединените американски щати и генерален консул в Цариград, аташиран в България, за да установи на място истината за Априлското въстание.
Ето неговият доклад с големи съкращения.
Чрез министър-резидента в Цариград Хорас Мейнард,
До многоуважавания Хамилтън Фиш, държавен секретар на САЩ
Сър,
относно зверствата и кланетата, извършени от турците в България, имам честта да Ви съобщя, че аз посетих градовете Одрин, Пловдив, Пазарджик, както и селищата Станимака, Кадикени, Кричим, Перущица, Пещера, Радулово, Батак, Калагларе, Панагюрище, Копривщица и Клисура, намиращи се в областта на Пловдив и Пазарджик. От това, което видях, от разследванията, които направих, и от сведенията, които получих, аз установих следните факти.
Броят на селищата, които са били изгорени изцяло или частично в областите на Пловдив, Родопа и Пазарджик, е най-малко шестдесет и пет и техните имена са... (Следва подробен списък на селищата с броя на къщите, черквите и училищата.)
В някои селища жителите са били изклани с проява на най-голяма жестокост и изнасилване не само на жени и девойки, но дори и на лица от другия пол. Тези престъпления са били извършени както от редовните войски, така и от башибозуци.
Особено внимание войските са оказали на черквите и училищата, които в някои случаи са били запалени с газ и барут. Олтарите са били изкъртени, иконописта по стените - издраскана и продупчена, а светите места - омърсени и осквернени.
Много трудно е да се определи броят на българите, които са били убити, но аз съм склонен да посоча 15 000 убити като най-ниска цифра в споменатите области.
Начинът, по който войската е свършила своята работа, може да се види от няколко подробности, събрани на самото място.Разбойниците нападали осемгодишни деца и осемдесетгодишни баби, без разлика на възраст и пол. На стари мъже избождали очите, а крайниците отсичали и тогава били оставяни да мрат, освен ако някой по-благосклонен мъж не ги довършвал окончателно.
В една от разрушените черкви стар човек е бил изнасилен в олтара, а след това жив изгорен. Бременни жени били разпорвани и неродени бебета били разнасяни на върха на байонетите на пушките, докато малки деца били задължени да носят кървящите глави на техните другарчета.
Гледката на Батак е достатъчна, за да се провери всичко, което е казано за турските репресивни действия срещу българското въстание. Аз видях тази гледка три месеца след клането. По всяко направление се виждат човешки кости, черепи, ребра, дори цели скелети, глави на девойки, все още украсени с дълги сплитки, кости на деца, скелети все още в облекло.
Тук градският първенец Трандафил бил набит на кол, после изгорен. Тук е училищната сграда, в която 200 жени и деца са били живи изгорени; тук са черквата и черковният двор, където хиляда полуразложени форми можеха още да се видят, изпълвайки мястото с грамада, висока няколко фута: ръце, нозе и глави се показваха изпод камъните, напразно хвърлени върху тях да ги прикрият.
Ахмед ага Барутанлията, началник на селската полиция, заповядал опустошаването на селището и поголовно клане на всички жители, като около сто млади девойки били запазени да удовлетворят сластта на покорителите, а след това също били така убити.
Цели 5000 души, повечето жени и деца, са загинали тук и техните кости белеят по развалините, а скапващото се месо и телата заразяват въздуха.
Ахмед ага, който командвал клането, е награден с орден и повишен в ранг юзбашия.
Опит се прави, и не само от турците, да се оправдаят тези зверства въз основа на първоначалните зверства, които, твърди се, били извършени от българите. Аз внимателно проучвах това становище и не можах да установя българите да са извършили каквото и да е изстъпление или жестокост, или деяние, което може да се окачестви с тези думи. Напразно търсех да получа от турските чиновници списък с подобни изстъпления.
Хафъз Нури ефенди, виден турчин в Пловдив, определя броя на мюсюлманите, убити по време на въстанието, на 155. Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно. Аз успях да получа доказателства за смъртта само на две жени в Панагюрище, които не са били умишлено убити. Няма мюсюлмански жени, които да са били изнасилени. Няма мюсюлмани, които да са били измъчвани. Няма ограбена мюсюлманска къща. Няма осквернена и разрушена джамия.Целият доклад на специалния турски пратеник Едип ефенди е изтъкан от лъжи.
Имам честта и т.н.
Юджин Скайлър
Пловдив, 10 август 1876 г.
Нали не мислите, че Юджин Скайлър е бил руски шпионин или оцелели батачани са му платили, да опише закачките им с турците като клане?
Тези примери показват колко различно е окото на наблюдателя. Затова и споровете около 13-те в Пазарджишкия съд ще се разгарят. Ще има и крайности. Трябва да сме готови за тях. Нека съдът отсъди.
Историческите обстоятелства са ни събрали на едно място мюсюлмани, юдеи, християни и пр. Трябва да свикнем с тази мисъл. Конституцията гарантира правата на всеки от нас. Можем да говорим и спорим, но не и да налагаме.
Ще ми се повече хора да бяха прочели великолепните думи на Джон Дън.
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб.
Да не стреляме по църквата и джамията. Тъпнята "български етнически модел" политиците да си заврат... където искат. И да спрат да ни плашат, защото и българи, и турци нямат кой знае какво да губят. Като падне пердето - иди че ги спирай. Нека да има повече здрав разум, закони и страх. Страхът е полезен. Иначе един изстрел като онзи в Сараево може да ни изпепели. Тогава ще постигнем равенство.
Равни и мъртви.
Да не забравяме: децата ни гледат!
Огнян Стефанов
