Веднага недоспалите ще писнат: „Какъв Кубрат, каква политика! Нали момчето е боксьор?!” Точно така и затова му е време. 22 години се гъбаркаме, ежим и залъгваме, че ще се отървем от руското влияние. Ревем в механата, но като видим първия срещнат портрет на Путин и се изпускаме.
Станишев даже го разкарваха в някакви книжарници между рафтовете с книжки, защото в Кремъл бяха нещо заети да го приемат, както бе записано в официалната програма. Днес Станишев вече е гранде шеф на Партията на европейските социалисти и на ония в Москва, дето се е..ваха с него сигурно им тракат зъбите от страх. Както и от заплахата на министър Симеон Дянков да ги „напляска руснаците”. Създава се традиция...
Е да, ама Кобрата направи обратното. Нокаутира гиганта Александър Устинов, който досега имаше 27 победи от 27 мача. Богатир с височина 202 см и тегло – 137 килограма. Иля Муромец, откъдето и да го погледне човек. Само че нашето момче го свали на пода и извоюва пълна независимост от традицията да се надупваме, когато излизаме срещу руснаци, за каквато и дисциплина да става въпрос. Дори на великолепните ни волейболисти забивките някак омекват, когато от другата страна на мрежата е сборная. За политиците ни да не говорим. На „Позитано” 20 и досега тичат за памперси, когато звънне червения телефон от Москва. Такава е думата, защото отдавна „Позитано” е само инструмент в ръцете на ловки играчи от лигата на енергетиката. Какви играчи само! Но и те се превръщат в кротки агънца, когато ги погледнат витязите от „Атомекспортстрой”, „Газпром”, „Атоменергопроект” и пр. Защото те не разбират много много от шутки (шеги, рус.) и винаги водят със себе си по една руска мечка...
Преди няколко месеца Кубрат Пулев нокаутира и украинеца Александър Димитренко и спечели европейската титла. За първи път българин го направи. За първи път някой бие гигантите от Съветския съюз и не прави метани на традицията.
Време е за лекция на Кубрат Пулев пред нашите политици на тема: „Как се воюва за независимост и личното достойнство”. В тази лекция да обясни как се избира да се биеш за България, която ти плаща малко, пред Германия, която иска да те осинови и позлати. Май става дума за нещо без лозунги, пъчене и дуене. Да им го обясни с думи прости. Пулев го направи. 22 години някои го обещават, но не могат, не искат или не им дават да го сторят. Липса на дупе.
Образователната програма на Пулев обаче не свършва с горните примери. Кобрата прати на пода и силоваци като американците Дерик Рос и Доменик Гуин. Чужди зали се изправиха да аплодират него, химна и знамето ни. Само дето Кобрата не се сети да извика Мишо Шамара да изпее там „Бяло, зелено, червено”. Не се сети. Не се сети ли? Хайде, бе.
В САЩ и Русия уважават Кубрат. И знаете ли защо? Защото не ляга. Воюва.
В първата си политическа лекция Кубрат трябва да разясни също как се тренира, за да се стигне до победата. Какъв режим се спазва, стратегията и тактиката. И дисциплината. Да сподели също как се научи да говори пестеливо и точно пред медиите.
Сега, ако политиците не възприемат материала, не слушат, бягат от час и пр. може да ги респектира. Едно кроше може би ще е достатъчно. Но това няма да се случи, защото сме демократи, а и Кобрата наказва само по правилата. И като стана дума за правилата, не е лошо да поговори и с българските магистрати. За спазването на правилата и значението на това за обществото. Хубав урок може да се получи, поучителен. Да не разчита правосъдието ни само на уредени мачове, а обратното.
Кубрат Пулев спечели поредна голяма битка. Даде повод за радост на хиляди в България. Все повече го харесват и по света. Скептиците ще кажат: "Много да не го хвалим, че ще вземе да падне в средващата среща..." Може. Когато си в компанията на най-големите, се случва да поемеш и удари, да преглътнеш и загуба. Но се изправяш отново. Това е ценното. Сигурно щабът на Пулев допуска и подобно нещо. Но целта винаги е победата.
Такива хора ни трябват. Страшно много ни трябват! Ще прочете ли някой политик неговите лекции? Не бих се обзаложил.
Кубрат Пулев – победителят.
Кубрат Пулев – лекторът.
Кубрат – българинът.
Вили Витали
