Общественото мнение в Германия изисква от всички европейски страни да спазват строга бюджетна дисциплина. Това е напълно разбираемо. В продължение на 10 години Германия прилагаше болезнени реформи, които поставиха под въпрос социалните постижения и доведоха до загуба на доходи за значителна част от населението.
И наистина, след тези зрелищни усилия германската икономика отново влезе в крачка, финансите бяха оздравени, а безработицата се понижи. Това съобщава БТА, цитирайки Лоран Жофрен, главен редактор на френското списание "Нувел обсерватьор" и автор на множество специализирана литература.
Предвид този успех, за който германците работиха здраво, те не разбират защо сега трябва да бъдат субсидирани страни, които отказаха да положат подобни усилия и вместо това избраха по-лесния път - на задлъжняването. Сега германците гледат с най-голямо недоверие към Южна Европа и нейните искания, които според тях могат да застрашат паричната стабилност в Съюза. Помнят добре тържествените обещания, дадени от някои европейски лидери на срещите на върха на Европейския съюз. Правителствените представители забравят всичко, веднага щом се върнат в страните си.
Само че това логично, рационално, оправдано поведение води към катастрофа.
Политиката на икономии, която се практикува в Европа действа разрушително. Синхронно (и често брутално) налагана, тя ограничава търсенето в целия континент. Икономическата активност се забавя, броят на фалитите расте, печалбите се свиват, а същевременно безработицата расте. Има страни, в които без работа са над 20 % от населението. В някои южноевропейски страни половината младежи в трудоспособна възраст са безработни. Икономическата парализа повсеместно намалява данъчните приходи и социалните разходи. И всичко това се случва в мащаб, който показва, че политиката на икономии има резултати, противоположни на търсените - вместо да намали дефицитите, тя ги увеличава.
Най-ясен пример за погрешните последици от политиката на икономии дава Португалия. След като страната старателно приложи европейските препоръки и проведе всички изисквани икономически реформи, включително най-болезнените, правителството в Лисабон трябваше да установи, че бюджетният му дефицит дори е нараснал, а задлъжняването му е скочило до равнища, спиращи дъха. С други думи политиката на икономии крие опасността европейските пациенти да умрат излекувани.
Рецесията, която започва да се разпространява на континента, има и политически въздействия. Народите все повече се отвръщат от политиката, която според тях е наложена насилствено от Брюксел или Берлин. Всички знаят, че обсъжданият в момента бюджетен съюз, който изисква от присъединилите се държави да въведат ограничаване на задълженията и предвижда европейски контролни механизми за бюджетна дисциплина, щеше да бъде отхвърлен в някои страни, ако ратификацията зависеше от гражданите, а не от парламентите. Вероятно в тези времена на криза антиевропейците възстановяват позициите си сред мнозинството. Крайните партии се чувстват окуражени. Във Франция на последните президентски избори националистическият Национален фронт се приближи към 20-те %, докато крайно левите стигнаха до над 10 %. Следователно делът на французите, които радикално отхвърлят европейската система в сегашната й форма достига близо една трета от населението. Подобни явления могат да се наблюдават и в множество други страни в Европейския съюз.
Поради тази причина германците са изправени пред двойна опасност. Първо, тяхната икономика, която зависи от износа в европейското пространство, ще бъде пряко застрашена от общоевропейската рецесия. Германия се самонаказва, настоявайки за политика на икономии от страните, които не искат да спестяват. Успешна Германия насред една съсипана Европа? Това не би било възможно. Второ, има я и политическата заплаха. Съществуването на еврото би било поставено под въпрос, ако единната валута стане за населението на южноевропейските страни символ на жертви и страдания. В такъв случай подемът на националистическите партии ще застраши политическия съюз, който няколко европейски поколения, най-вече французи и германци, изградиха с толкова много усилия.
Все пак има изход от този объркан лабиринт. Европа може и трябва да отговори на рецесията - сега най-неотложната повеля е да се води политика на растеж, а не политика на икономии. Не че трябва да се откажем от сериозна бюджетна политика, съвсем не, доверието на пазарите в европейските правителства трябва да бъде възстановено. Необходима е мощна икономическа политика и решението за нея зависи от Брюксел. Само бързите, общи действия на континентално равнище могат да възпрепятстват избухването на рецесия, която да опустоши Европа.
Как ще бъде платено за това?
Чрез кредити на централната банка за ЕС, а не само за банките. В крайна сметка при свиваща се икономика няма риск от инфлация. Време е Европейската централна банка (ЕЦБ) да поеме отговорността си за растежа, както правят всички централни банки по света; и както започна да прави Марио Драги, изкупувайки облигации на застрашените страни на вторичния пазар. Подобна политика на парична експанзия, уверено направлявана и контролирана, е единствената спасителна котва за континента, застрашен от криза, подобна на преживяната през 1929 година. Дали в името на тази цел трябва да бъдат жертвани догмите? Задължително.
Извънредните проблеми не могат да бъдат решени с обичайни средства.
