Стилистиката на Обама била по-мирна и демократична, докато Ромни се очертавал като по-остър, смятат политолози у нас.
Стратегическите цели в американската външна политика няма да се променят съществено, независимо от това кой ще влезе в Белия дом, обяви по ТВ 7 политологът Огнян Минчев. Обама въведе маниер на избягване на военна сила; докато при републиканец в Белия дом тази политика вероятно ще е по-твърда, смята още Минчев.
Връщането на Путин поставя отново въпроса за това как се работи със САЩ, но важно е дали ще продължи стратегическото обръщане към азиатския регион и частично дезинтересиране от Западна Европа, смята политологът Вл. Шопов.
Преди да стигнем до Обама Буш беше този, който превърна американската външна политика в монотематична - говореше се само за Ирак. От тази гл. т. стилистиката на Обама е мирна и демократична, смята Минчев, според когото Ромни едва ли ще промени това.
Ще има приемственост по отношение на регионите, където САЩ са традиционно активни, смята и Вл. Шопов, но добавя, че до този момент Иран е било сравнително ограничено поле. Трета световна война с Иран и Израел едва ли е възможна, успокои той. Моделът на т.нар. мека сила можел да се запази.
Ромни може да направи трета световна война, смята Минчев. Демократическата партия е по-близка с по-умерените сили в Израел, при Ромни е обратното. Вторият фактор е икономическото и бюджетно състояние на САЩ. Войната е скъпо нещо, но въпреки това се прави, продължи той. Ромни изглеждал по-остър. От демографска гл.т. Америка обаче ставала страна от Третия свят и заради това много средства отивали за образование и здравеопазване.
Турция едва ли ще влезе във война със Сирия, независимо от новия обитател на Белия дом, смята Минчев. Това не отговаряло на турския национален интерес. Турция е заинтересована от сваляне на режима на Башар Асад, но не с нейно пряко участие. Добре е да се разграничава предизборния характер на някои заявления в САЩ, уговори той.
На Балканите едва ли може да се очаква нов конфликт, обединиха се и двамата политолози. През следващите години и дори в по-далечна перспектива военни действия на Бълканите са невъзможни. Полуостровът просто не е интересен за световните сили и в частност за Америка. Европа успява да запази статуквото на Балканите и това им стига на големите. И двамата претенденти обаче щели активно да работят по посоката шистов газ.
