Денят 7 октомври ще запомня с две неща: Дарина Павлова обяви, че Илия Павлов е бил бизнесмен №1 на България и е правил честен бизнес, а другото – на тази дата бе убита руската журналистка Анна Политковская.
Две жени – два свята.
Едната тръгва от родния Казанлък, минава през сепла артистична кариера, жени се за боса на Мултигруп и разполага с милиони. Заминава в САЩ, оттам прескача до Италия, където се заформя флирт (според нея и една нейна приятелка гадателка) межу нея и Берлускони. Доста преди това Илия Павлов е убит и тя наследява милиони, бизнес и имоти. Трансформираните фирми от Мулти се управляват от жена-мозък, а Дарина е вдовицата, която е на върха на пирамидата. За нея обаче се пише главно в светските и „жълтите” медии.
В различни периоди на прехода, Дарина, покрай съпруга си е била ту в средите на „хайверената левица”, ту в „хайверената десница”. Възможно е да е била и в „хайверената среда”, но това не е толкова важно. Все край хайвера се е навъртала.
От време на врума „ощастливява” някое родно издание, а чрез него и българския народ с ценни мисли и споделени истории. Повечето са мело-драматични, като тази, че след като е останала без мъж, то няма как да е моногамна и се оглежда за партньор, но още не му било дошло времето. Прави предаване в една от телевизиите на Берлускони, почива в собствената си къща в Сардиния или във вилата на Берлускони. Ах, недей... Децата й са се пръснали в три посоки: едното в САЩ, другото в Швейцария, а третото, заварената й дъщеря от първия брпак на Илия чак в Дубай. Живи да ги оплачеш. Майка без децата си – каква мъка. Чудно как не се е озовала във „ВИП Брадър”, за да изстиска океан от сълзи от очите на вдиотения зрител.
Това е Дарина Павлова. Образ мечта поне за 30 на сто от българките. И обект на дива завист. Нейният модел е българската мечта: жениш се за милионер, убиват го и си живееш живота като му харчиш парите. (жената на Жоро Илиев, на Бай Миле, на Емил Кюлев и мн. др.) Това по нашите земи се нарича късмет. Да си паднеш на оная работа, както философски обобщава народът.
Анна Политковская нямаше късмета на Дарина Павлова...
Другият свят е този на Анна Политковская. На всички, които искат обществото да се развива по правилата на демокрацията.
Преди 6 години руската журналистка бе разстреляна в дома си в Москва. Тялото на журналистката бе намерено от нейна съседка в асансьора. Убиецът стрелял първо в гърдите й, а после е изпратил контролен куршум в главата. Анна Политковска беше журналист в изданието „Новая газета" и е известна преди всичко с материалите си за Чечня и Северен Кавказ, в които критикува Кремъл за много от решенията спрямо този регион.
Шестима души са обвинени за убийството й, но следователи не са обявили досега човека, който е поръчал убийството.
Така съдбата разпределя кой какъв живот да живее и какви ценности да изповядва. Дарина има грижада да се разпорежда с едни наследени милиони и от Пепеляшка се превърна в заможна принцеса. Когато медиите я позабравят, тя пуска напред личната си гадателка Теодора Стефанова. Когато и това не помага - се появява самата тя: тук съм, бляскава съм.
Останалите трябва да се борят за демокрация и права и да са доволни, ако не ги застрелят в асансьора. Тях често ги оплюват, дескридитират, внушават, че не са кой знае колко чисти, честни и смели. Жертви на нещо си. Доубиват ги с недомлъвки и посмъртно ги награждават с плакети за гражданска доблест. Спасението е в паметта.
Не е лесно и в Сардиния. Силно слънце, светски разговори, кроене на планове и досадни журналисти. Мъка...
Да бъдем справедливи. Дарина се завърна с новина: знаела кой е убил мъжа й.
Кой?
Мълчание.
Целувки от Сардиния.
Стефан Петков
