За първи път - през септември, недоверието към кабинета на Бойко Борисов е по-голямо от доверието - 37 към 32 на сто, сочи национално проучване на обществените нагласи на "Алфа рисърч" за миналия месец, разпространено до медиите.
Така привържениците на управлението спадат до 18 процента, отчитат експертите от агенцията. Понижен е рейтингът и на почти всички министри.
От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите - 60 на сто. От своя страна Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успял. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението си и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ с 31,3 процента одобрение. Николай Младенов - 6,9 процента и Томислав Дончев - 5,8 процента, са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.
Девет от дванайсетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.
Влошават се оценките за бизнес-средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нараства до 67 процента.
Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците, е един от изводите на "Алфа рисърч". Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, коментират резултатите от проучването от агенцията.
Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели като цяло.
Подкрепата към социалистите спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи.
Според "Алфа Рисърч" към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не е променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.
ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.
Формацията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите” бележи лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева.
Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души. Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация, обобщават от социологическата агенция.
Според "Алфа Рисърч" при представянето във формат "Синя коалиция“ през 2009 г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. Впоследствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, "Движение България на гражданите“ или неориентираните за кого ще дадат своя глас.
Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто.
Социолозите отчитат, че националистическо-патриотичният вот постига 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования.
Според изследването през септември потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са "Атака" (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот, обясняват от "Алфа Рисърч".
Подкрепата за АЕЦ "Белене" също намалява. За период от три години привържениците на атомната централа спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС.
Най-противоречиво е отношението сред електората на управляващите. Замразяването на проекта преди няколко месеца заради невъзможност на държавата да го финансира срещна подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ и катализира позицията им против централата. Ходът с новия инвеститор обаче за пореден път разколеба част от тези хора и сега отношението им е силно поляризирано.
