Лихвите по ипотечните заеми все още се определят по неясни критерии, тъй като много от банките бавят новите си общи условия по кредитите.
Това сочи проверка на "Труд" в документите на някои от най-големите трезори у нас, публикувани в интернет. Преди три седмици Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че почти всички банки са изчистили неравноправните клаузи от общите си условия по договорите за кредит след нейна мащабна проверка. Но тези трезори, които са сменили общите си условия, масово определят лихвите по субективни критерии.
Част от банките, които са обявили общите си условия в интернет, вече изрично посочват факторите, от които зависи лихвата. Но това не прави условията нито ясни, нито обективни, както обещаха от КЗП. Въведени са например фактори като "стойност на привлечения ресурс на банката", които не са общовалидни, а зависят само от едната страна в договора за кредит - банката. Само преди две седмици от комисията обявиха, че 21 от 25 банки са изпълнили препоръките им общите условия да се изчистят от клаузи, които дават възможност за промяна на лихвения процент без изчерпателно посочване на обективни критерии кога става това. И че банките вече дават възможност на клиента да се откаже от кредита, като го върне, без да дължи такса за предсрочно погасяване.
Без яснота
Един от най-големите трезори у нас, например, е изброил изчерпателно условията, при които се променя лихвата. Но това в никакъв случай не е направило нещата по-обективни. Защото в общите му условия се посочва, че лихвата се качва или сваля при каква да е промяна на всеки един от следните показатели: пазарните индекси SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов ресурс (които не са изброени); лихвената премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50% на годишна база. За отбелязаване е, че повечето от тези показатели се определят от самата банка. Освен това общите условия на трезора допускат лихвите да се сменят всеки месец. Като при това на клиента не се дава възможност да погаси изцяло или отчасти заема без такса, ако лихвата му се покачи или е решил да направи това по някаква друга причина.
Критерии
Друга банка също разчита на субективни критерии за лихвата, които зависят само от нея. В общите си условия тя е записала, че може да променя лихвата едностранно, ако се измени "средно претеглената стойност на привлечения от банката паричен ресурс" или пък "цената на новия паричен ресурс, който банката може да привлече в даден момент".
Отделно лихвата може да се изменя и при промяна на пазарните индекси ОЛП, SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR, а също и директните нелихвени разходи, които поне са изброени изчерпателно - минималните задължителни резерви, размерът на вноската към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, нормативната база и регулациите на БНБ.
Трета банка пък си запазва възможността да променя лихвата едностранно "при други промени в пазарните условия". Точно такъв текст бе посочен от КЗП като типична "неравноправна клауза". Освен това се оказва, че е напълно възможно, например, общите условия на сайта на трезора да не са актуални, но никъде не се посочва дали това е така. Иначе банката качва или сваля цената на кредита "при съществени промени в закони или подзаконови нормативни актове, регулиращи дейността на банките в страната или в административни актове на органи, упражняващи надзор върху дейността на банката", "при съществена промяна в паричната политика на БНБ", при промяна на курса на лева спрямо еврото, при обезценка или деноминация на лева.
Не е уточнено обаче какво банката разбира под "съществена промяна". Освен това при неизпълнение на която и да е клауза по договора от страна на клиента банката има право да му увеличи надбавката върху лихвата. Друг от най-големите трезори коректно е изброил куп обстоятелства, при които променя лихвата - например при изменение с поне 0,5% за месец на инфлацията или с поне 1% на месец на курса евро/долар, при отмяна на валутния борд, при промяна с минимум 0,50% на месец на средната лихва по новите депозити на домакинствата, при спад или покачване с поне 0,50% на месец на основния пазарен измерител на кредитен риск на България CDS, при промяна в кредитния рейтинг на България според някоя от рейтинговите агенции S&P, Moody‘s или Fitch и т.н. Но също си е оставил вратичка за промени при други обстоятелства. От банката все пак обясниха, че публикуваните на сайта общи условия не са актуалните. В новите общи условия щяло има "ясно дефинирани критерии, при които банката може да променя лихвения процент". Има и коректни банки без неравноправни клаузи по отношение на лихвите. Един такъв трезор, който е от по-малките на пазара, е записал, че лихвата може да се променя само в 6 случая - при промяна на регулациите на БНБ; при въвеждане на рестрикции на БНБ върху банката; при съществени промени в паричната политика на БНБ (които са детайлно изброени, например смяна на валутния борд); при изменение от поне 10% за месец средната лихва по депозитите, обявявана от БНБ; при изменение от поне 1% на месец на валутния курс евро/лев или евро/щатски долар и при и промяна с поне 1% на месец на пазарните индекси (EURIBOR, SOFIBOR и др.).
Още има двойни неустойки
Наред с новите правила за лихвите част от банките бавят премахването и на останалите неравноправни клаузи от общите си условия и индивидуалните договори с клиентите, установи проверката на "Труд". Не е ясно дали има краен срок, в който това трябва да бъде направено. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) казаха само, че три от трезорите са поискали отсрочка, защото промените трябвало да минат през надзорните им съвети, а на четвърта банка е даден краен срок да се поправи до 10 октомври. В резултат все още се сключват договори за кредит, в които наказателната лихва за просрочие на вноска по кредита е двойна, каквато клауза има в общите условия на една от най-големите банки у нас. Веднъж лихвата се изчислява върху просрочената главница и втори път - върху целия остатък от заема плюс просрочието. Така на практика клиентът плаща двойна неустойка, част от която се смята върху редовен дълг, което според експерти е груба неравноправна клауза.
Затягане
След проверката на КЗП много от банките са затегнали условията за предсрочна изискуемост на ипотечните кредити, сочи още справката в общите условия на трезорите. Масово вече заемът става предсрочно изискуем, т. е. дължим веднага при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска или при неизпълнение на която и да е клауза от договора. Доскоро в масовия случай това се случваше при просрочие на поне две месечни вноски. В една от най-големите банки този срок все още е три месеца. В повечето трезори обаче кредитът вече става дължим веднага при нарушаване на кой да е текст от договора или при закъснение с повече от 5 работни дни не само на вноската по кредита, но и на кое и да е друго задължение към трето лице. Това означава, че ако техен клиент забави с 3 дни плащането на сметката за ток, това ще е основание за банката да направи заема предсрочно изискуем. Според КЗП подобни текстове са типични неравноправни клаузи, защото правят заема дължим при несъществено нарушение
Неравноправие
От комисията обясниха още, че преди проверката им в договорите на банките за ипотечни и потребителски заеми са фигурирали и други неравноправни клаузи. Например заемът е ставал предсрочно изискуем при неизчерпателно изброени обстоятелства, лихвата за забава по потребителските заеми е била над законовата. Въвеждани са също субективни критерии с допълнителни утежнения за потребителите, с които се допълват вече договорени обезпечения, например осигуряване на втора ипотека.
Банките все още масово не посочват в кои случаи обезпечението е станало недостатъчно. Преди се е допускало също изменение на договора при непредвидени в него основания. От КЗП са категорични, че след като новите общи условия на трезорите станат факт, те ще важат и за заварените договори. Освен това банките няма да имат възможност да въвеждат неравноправни клаузи дори в индивидуалната част от договора с клиента. От ведомството обясниха, че една клауза се счита за обща не в зависимост от частта от договора, в която фигурира, а от това дали има общо приложение спрямо множество кредитополучатели. Така че повечето банки като цяло не са достатъчно прозрачни. Някои от тях даже изобщо не публикуват общите си условия по кредитите в интернет. Най-често оправданието е, че липсва законово задължение за това.
