В България още от 1957 г. се изпълняват подобни стратосферни скокове като този на Феликс Баумгартнер и "ние имаме 5 регистрирани рекорда," каза полковник Димитър Недялков пред bTV. Българските скокове дори били много по-рискови, защото специални костюми не е имало.
Първият скок е осъществен от люк на бомбардировач. „Човекът се е държал здраво при полета, самолетът се е издигнал на 11 200 метра, след което люкът се е отворил и „бомбата” е паднала,” обясни полк. Недялков.
Авторът на скока, полковник Стефан Калъпчиев, прави и други опити. При следващия му скок е катапултиран от самолет с помощта на пиропатрони.
Последният „български” стратосферен скок е бил от височина 16 хил. метра през 1966 г. От подобна височина година по-рано скачат едновременно трима българи.
Полетът на Феликс Баумгартнер, който стана първият човек в света, извършил успешен скок от височина 39 километра в стратосферата впечатли и българските специалисти.
„Когато наблюдавах това събитие, нещата бяха известни, но все пак - 40 км височина е нещо, непостижимо за човека,” коментира полковник доц. д-р Любомир Алексиев, лекар от Военномедицинска академия. Много хора свързват този скок с космическо изпълнение, но има разлика, добави той. „Макар налягането на тази височина да е близко до космическото, тук все пак има гравитация, затова става дума за свободен скок,” каза специалистът.
Един от рисковете за живота на австриеца бил свързан с целостта на специалния му костюм, който го предпазвал от взривна декомпресия, каза Алексиев. Другата опасност е било завъртането по време на полета.
„При неконтролируемо въртене на тялото по напречната ос ще се възбудят такива центробежните сили, които ще насочат телесните течности към периферията, а това ще доведе до огромно налягане върху организма. Ако въртенето беше продължило, трябваше да са отвори малък парашут, т.нар. котва, който да изправи тялото, иначе можеше да се стигне до кръвоизливи, загуба на зрение и т.н.”
За скока си от ръба на космоса Баумгартнер тренирал в германски център по авиационна медицина, където преминал през няколко симулаторни установки, включително за височина и за борба с пространствената дезориентация.
Обледеняването на шлема на Феликс едва не провалило скока, защото той загубил визуална ориентация. В същото време тялото му не е изпитвало усещане за падане, защото около него не е имало атмосфера.
За д-р Любомир Алексиев, като медик, било интересно какво ще се случи при преодоляването на звуковата бариера. Но около Феликс нямало атмосфера и затова не се е получил характерния силен гръм, коментира специалистът.
