Един от първите посетители на новосформирания Висш съдебен съвет (ВСС) беше Яне Янев. Той дойде в качеството си на председател на парламентарната комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта в четвъртък - денят на редовното заседание на съвета, когато има много медии.
Малко след 11 ч. той се срещна с шефа на етичната комисия към съвета Ясен Тодоров (бивш инспектор, номиниран от Атака) и членът на комисията Димитър Узунов (издигнат от РЗС).
Те посрещнаха Янев пред сградата, като двамата трябваше да напуснат заседанието.
Яне Янев поиска да разбере подробности около дисциплинарното производство срещу следователя от Националната следствена служба (НСлС) Татяна Шарланджиева. Преди пет години ВСС се занимаваше с него, то беше засекретено, заради приложените специални разузнаватлени средства. Янев се е интересувал кой го е засекретил, на какъв принцип е избран дисциплинарния състав. "Правен свят" припомня, че по закон дисциплинарките са закрити и не получават публичност, практически те стават известни едва когато ВСС вземе решение за наказание, което бъде обжалвано във Върховния административен съд.
Мотивът на Янев така и не стана известен. Обграден от журналисти на входа на съвета при излизането си, той че ще работи основно в полза на медиите и общественото мнение.Целта му била да разнищи "корупцията" в енергетиката. Янев заяви, че ще бъдат разследвани и магистрати, като ще бъде изградена бърза координация между трите власти.
"Българските журналисти заслужават да получат едно уважение, че всичките тези години, в които са правили разследване, разследването им е достигнало до едни мъртви папки в институциите. Това не е редно и тази практика трябва да се прекрати. Затова още днес аз ще задействам механизма, за да може тези папки да бъдат разсекретени. Ако те бъдат разсекретени, обществото ще бъде алармирано по подходящия начин. Няма как някой да си помисли да прикрива тези процеси. Затова трябва да се види, ако примерно Ангел Александров е сложил гриф "строго секретно" в следствието, трябва от там да се тръгне, за да се види.
Освен това обаче шефът на антикорупционната комисия се зарече да разследва и за магистрати, които "стопират дела извън сроковете", както и да проследява дали те имат "спойка" с "олигарси и политици". По думите му парламентът щял да ги проверява, но ще сезира и ВСС. Според Янев това не може да се приема като намеса в делата на независимата съдебна власт, защото имало парламентарна практика в тази посока.
С дисциплинарното производство срещу Татяна Шарланджиева се занимаваше по-предишния ВСС във връзка с работата й по дело за злоупотреби в "Топлофикация състав на съдебния съвет. Тогава бившият директор на следствието Ангел Александров я обвини, че с посредничеството на Корнелия Нинова, се опитала да осуети разследване срещу собственика на фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев, който бил замесен в злоупотребите в "Топлофикация" заради връзките си с тогавашния икономически министър Румен Овчаров.
Името на Овчаров се появи, след като задържаният по онова време директор на "Топлофикация" Валентин Димитров го спомена в свое писмо само с инициали Р.Овч.
След като я уличи в злоупотреби, Ангел Александров отстрани Шарланджиева от разследването и внесе предложение във ВСС за дисциплинарното й уволнение. Преди пет години се говореше и за подслушани разговори между Шарланджиева, Нинова, Овчаров, бизнесмена Красимир Георгиев и други. По-късно обаче дисциплинарният състав не откри нарушения, извършени от следователката.
Освен дисциплинарната преписка, Янев ще поиска и две прекратени прокурорски преписки по случая от 2007 г., които също били засекретени. Едната е от 6 януари 2010 г. и се отнася до разговори между Красимир Георгиев, Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Кириенко и Шматко за строежа на АЕЦ "Белене", строеж на магистрала "Тракия" и дългосрочните договори между България и "Газпром", както и приватизацията на Булгартабак. А втората е прекратена на 6 юни 2008 г. Става дума за длъжностно престъпление по отношение на Татяна Шарланджиева и Корнелия Нинова за осуетено наказателно преследване срещу собственика на "Фронтиер". Делото бе прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление.
"Аз съм убеден, че тази информация трябва да стане достояние в обществото и много скоро ще се стигне до там... Ако то е засекретено, за да обслужи определени политически или конюнктурни интереси към онзи момент, то би следвало обществото да го разбере", заяви още Янев.
Според него общественото мнение е ощететено откъм информация, която се отнася до стотици милиони левове.
Ясен Тодоров заяви, че членовете на комисията най-напред ще преминат през проверка на службите, за да получат достъп до секретни данни, а едва след това ще направят проверка на дисциплинарното производство срещу следовател Шарланджиева – дали е имало порочна практика във формирането на дисциплинарните състави, за да бъдат предотвратени в бъдеще.
