Безспорно ГЕРБ губи влияние и това е трайна, низходяща тенденция от момента, в който пое мандата си. Загадката била в каква кондиция ГЕРБ ще напуснат мандата си.
Няма рязко отдръпване на избиратели от тази партия, но има "топене", от 2-3 години- много очевидно, казва за БГНЕС социологът Живко Георгиев.
Сега някои инициативи на финансовия министър особено имат потенциала да генерират по-голямо от средното недоволство, коментира той актуалната политическа ситуация на управляващите. Очаквам през зимата - сезонът на горчивините и мъките на българина този процес да се засили, добави той. Големият проблем на ГЕРБ е ще се появи ли достатъчно мощна политическа алтернатива с нов тип идеи, с нови лица, смята социологът. Има време до изборите за това и не означава, че субектът непременно ще е нова политическа партия. Може да е и нов букет от идеи, лица дори и на съществуващи партии, но достатъчно открояващи се от статуквото и достатъчно адекватни на този дневен ред, който българите искат да бъде поставен на дебат, посочи Георгиев. Защото ГЕРБ не предлага нови идеи, имат нови хрумвания, които са изцяло в старото русло на затягане на коланите. Това са иновации, от които ГЕРБ може само да губи, там няма животоспасяващи идеи, категоричен е социологът. Ние сме в един перманентен застой, в някакъв брежневизъм - с тихо тлеене на човешки съществования, без никаква надежда, констатира Живко Георгиев.
Единствената загадка е в каква кондиция ГЕРБ ще напуснат мандата си - дали с достатъчно голяма електорална подкрепа, макар и нестигаща им за мнозинство, замисля се той. Не знаем това, но тeнденцията е еднозначна. Което не значи обаче, че е изключен шанса да се окажат най-влиятелната политическа сила в електорален смисъл, макар и да е почти сигурно, че няма да имат мнозинство. Покупката на гласове, заплахите са част от инструментариума на изборите от 10 години насам, не че и преди това не ги е имало, но тогава липсваше такава финансова мощ, за да го правят, смята Георгиев. Но корпоративен вот, управляван вот, пазаруване на гласове, за съжаление, е имало през всички наши избори, добавя той. Разбира се, няма как да приемем това за нормално, но обществената неприязън към това явление, нетолерантността никога не е достигала такива размери, че да каже политическата класа: Баста - този инструмент не бива да го използваме! А и се измислят все повече софистицирани техники – олигарсите вече са работодатели на хиляди работници, ако сложим и техните семейства това става значима бройка, макар че те тежат повече на местни избори. Другата техника се използва от най-големия работодател - държавата и колкото повече се бюрократизира и централизира държавната машина, което става в последните години, толкова по-силно е желанието тези лостове да се използват, е мнението на социолога.
