Основните проблеми на журналистиката са политическата зависимост, липсата на плурализъм и наличието на икономически, политически и редакционен натиск върху журналистите.
„Разследващата журналистика е рядкост, а автоцензурата процъфтява. Корупцията остава широко разпространена, като формите й варират от приемането на скъпи подаръци до директни плащания”, отбеляза изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи данните от изследването "Балкански медиен барометър", цитирани от КРОСС.
„Балканският медиен барометър” се състои от 44 индикатора, произтичащи от европейските стандарти. Барометърът предлага съпоставка между България и останалите страни и отразява гледните точки на журналисти, медийни експерти и неправителственият сектор.
В страната ни барометърът се е състоял през април 2012 г. в рамките на два дена. Мисията на барометъра е да обобщи негативните и позитивни развития и да даде препоръки, съобщи експертът Николета Даскалова.
Оценката от барометъра за страната ни е 2,7 по петобалната система. За сравнение оценката на Босна и Херцеговина е 2,6. Имаме сходни проблеми, но при тях етническото разделение е много по-голямо, поясни тя.
Върху журналистите редовно се оказва икономически, политически и редакционен натиск, заяви изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов.
Като основни проблеми той отчете намесата на собствениците в редакционното съдържание, налагането на теми табу, насаждане на страх чрез пряк или непряк натиск върху журналисти, както и наличие на корупция.
Корупцията много често не е с финансов израз, а има формата на символичен бартер - медиен комфорт на управляващите с гарантиране на едни спокойни условия за развитие на медийния бизнес, добави той.
Изследването е разделено в четири основни групи теми, в които оценките се определят от 1 до 5.
Първата област обхваща свободата на изразяване. Най-важната констатация е, че формално налице е една добра защита - добро законодателство, добра нормативна база. Всички нормативни документи на ЕС в сферата на медиите имат изражение у нас, каза Спасов. Според него обаче законите много трудно намират място във всекидневната работа на медиите. Този сектор е получил най-високата средна оценка - 3.
Като негативни страни в сферата на свободата на изразяване са ролята на правителството, трудният достъп до обществена информация, както и липсата на медийно законодателство, което да произтича от качествени консултации между държавните институции, гражданите и групите по интереси.
Втората сфера на изследването е разнообразието и устойчивостта на медийната среда у нас. Изобилието на съдържание не означава разнообразие, коментира Спасов. По думите му, както разнообразието, така и качеството са силно дефицитни. Повечето медии, макар и да предлагат много съдържание, то е булевардно - жълтото доминира над сериозното, добави медийният експерт.
Като проблем се отчита и неравнопоставеността в разпространението, особено за всекидневната преса. То се контролира от няколко ключови играча, каза Спасов. Според него концентрацията на медийната собственост е сериозна заплаха за медийната среда. Секторът е получил оценка 2.5.
Относно медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с лобистки привкус. Сред основните проблеми на регулатора СЕМ е откроен недостатъчният контрол върху спазването на програмните схеми и липса на достатъчно санкции при промяна на съдържанието на програмите.
Професионалните стандарти в българските медии формират последната, четвърта тематична област в анализа. Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация.
Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражираните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него.
