Скандалът в МВР няма аналог в българската история. Положението е извън контрол. Без значение са вече твърденията на министър Румен Петков, че всичко се е правило законно, както и неубедителната защита на премиера Сергей Станишев.
Ясно е, че във вътрешното ведомство от години са текли и текат процеси на разпад. Връзките на високопостаевни служители с такива от организираната престъпност досега бяха въпрос на догадки и съмнения, но вече са факт. Всичко лошо, което сме си мислили че може да съществува в МВР вече е реалност. Сбъднаха се кошмарите: институцията, която по конституция трябва да брани обществото от престъпността, е в съюз със същата тази престъпност.
България повече никога няма да бъде същата. Независимо дали тройната коалиция ще предприеме някакви спешни мерки или не. Разпадът е в ход и няма как да бъде спрян. Защото става дума вече не за съдбата на някакви си партийни функционери, а за разпад в ценностната система на българското общество. Всяко ново разкритие му въздейства както машинката на зъболекаря върху оголен нерв.
Мнозина се питат какво следва оттук насетне. Според мен никой не знае отговора на този простичък въпрос.
Можем единствено да разсъждаваме.
снимки Вяра Йовева
Първи вариант. Да допуснем, че Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскоругготски се съберат и решат да оставят Румен Петков на поста. Решенето би могло да бъде продиктувано от това, че Петков е силна партийна фигура и неговото отстраняване от властта може да доведе до нови, още по-големи разкрития по оста МВР - престъпност - власт. Сред мотивите може да е и този, че президентът Георги Първанов закриля Петков. По-вероятно е обаче друг коз да надделее при взимане на решение Петков да бъде запазен. Става дума за сенчести групировки, както и на група от олигарси, които са в тесни приятелски връзки с Петков. Някои от тях са инвестирали огромни суми в него под различна форма и срещу това са получили закрилата на МВР. Махат Петков и те остават беззащитни, т.е. стават обект на проверки и разследвания по отдавнашни сигнали. Една от следите води към Пловдив, където проблеми с източване на ДДС имат известни имена от бизнеса. Засега Петков ги покрива. Ако бъде сменен ще трябва да извършат нови плащания за да осигурят спокойствие за бизнеса и далаверите си.
Но да приемем, че Румен Петков остане на поста. Това означава тотален срив на доверието в МВР и съответно на правителството. Независимо от поръчковите рейтинги на няколко социологически агенции и социолози. Дори Андрей Райчев няма да може да помогне на приятеля си Петков в говняната ситуация. Освен това след съвети на Райчев Петков сътвори няколко уникални гафа, един от които изваждането на досиета на известни журналисти, след което „изгоря" самият президент Първанов като агент Гоце.
Така че оставането на Петков като министър ще доведе до криза в правителството и държавността, колкото и това да бъде прикривано с всевъзможни ПР акции. Истинското измерение ще стане известно на парламентарните избори след година и половина. Дори БСП да остане втора политическа сила след ГЕРБ нейното влияние ще е отслабнало значително, доверието в нея ще е символично. Виновници за това ще са Сергей Станишев, заради проявената нерешителност, Румен Петков, заради неумелото управление на МВР, заради скандалните разкрития на корупцционни схеми и тоталнто неразбиране на разликата между лични интереси и амбиции, заемането на отговорен пост и службата в името на обществото. Виновен ще е и Георги Първанов, който не дава ясен знак как оценява случващото се. Да си траеш в Израел и да кръщаваш фонтани е политически удобно, но ефектът е краткотраен и в последствие може да се обърне срещу теб.
Втори вариант. Румен Петков е принуден от лидерите на тройната коалиция да подаде оставка. На негово място слагат нов човек, верен на БСП. Неговата първа задача, ще е извършването на кадрови промени в министерството с цел да се спре лавинообразното нарастване на корупционния скандал. Нов човек, нова политика, нови хора. Формула, която често е използвана за замазване на поредица от гафове на предшественика и спасяване на политическата класа от по-нататъшно дискредитиране.
Според мен това е по-полезния ход, който премиерът трябва спешно да предприеме. Не съм убеден, че ще го стори. Трудно социалистите признават сривове в собствената си партия. Този политически инат може да ги извади този път за дълго от управлението на страната.
Изваждането на Румен Петков от правителството е полумярка с полуспасителен ефект. Европа и българското общество биха искали да видят решителни действия в посока към прозрачност в борбата с организираната престъпност и воля за решителни мерки в тази посока. В този смисъл оставката е крачка напред. По-голяма крачка би било неговото отстраняване, но това очевидно е непосилно за сегашния премиер и тройната коалиция като цяло.
Трети вариант. Тройната коалиция продължава да се държи все едно нищо не се е случило. Президентът мълчи: гузно или стратегически - няма никакво значение. Гръмват нови скандали. Накрая правителството пада. Година и половина преди да изтече мандатът му. Насрочват се предсрочни избори.
Кой от трите варианта ще ни се случи е трудно да се каже. Българските управници често прибягват до ходове, които граничат с абсурда. Изенадвали са ни често, но почти никога приятно. Рядко са демонстирали воля за отстояване на обществения интерес. От дни сме свидетели на нелепи опити да ни се обясни, че всичко е наред, че някакви зли сили клатят държавата. Властниците, по стара традиция, владеят големите медии и чрез тях опитват за пореден път да манипулират българите. Правят го грубо и целенасочено, без да ги е еня, че все по-малко хора им вярват. Те самите не си вярват. Поддържат ги единствено тези, които имат интерес властта да оцелее, за да си довършат почнатите сделки с този или онзи представител на управляващата класа. През това време обществото се демотивира със скоростта на светлината. Понятието доверие е изгубило изцяло своето съдържание.
Това е разпад.
Д-р Методи Величков
Авторът е наш читател, а текстът публикуваме в рубриката "Народен глас". Тази рубрика е свещено място за мнението на всеки, който иска да сподели вижданията си по различни неща от българското ежедневие.