ПОЛИТИКА

Инж.Илия Димитров -специалист по топлофикация и газификация

Сметките за софийското парно ще продължат да растат, докато природния газ се изгаря централизирано в десет отоплителни централи.

Топлофикация-София АД е обща собственост на Столичната община и Министерството на икономиката и енергетиката. Една стара поговорка гласи “Орташко имане - кучета го яли”. И действително предприятието е в окаяно състояние.Милиони лева задължения към доставчици на горива и енергия, външи услуги, милиони лева несъбираеми вземания от клиенти-измамени абонати, постоянно намаляващ оборот поради масово отказване от услугата 'централизирано топлоснабдяване', каквато е основната дейност на фирмата.
От другата страна - "лагера на потребителите”, съставен от близо 400 хиляди домакинства, ежедневно постъпват десетки жалби против явно фалшифицираните сметки за отопление и топла вода. Срещу фирмата са заведени сериозни колективни дела, стигащи до Европейския съд в Страсбург. Както винаги в подобни случаи ортаците правят доброволна делба, всеки получава своя пай и - чиста работа. Изчезват всякакви грижи и главоболия. Точно така се канят да постъпят и съсобствениците на единственото топлоснабдително предприятие в българската столица. Говори се за приватизация, за което се търсят консултанти оценители. Естествено това ще бъдат чужди специалисти, защото нашите никой не ги има за нищо. Никак не ми е ясно как могат да се справят с тази задача хора, които никъде другаде не са виждали подобна какафония. И какво ще се случи с топлоснабдяването на софиянци, които сега криво-ляов, къде платили-къде не поне имат топла вода за битовите си нужди.
Всички безобразия, съпътстващи производството и разпределението на топлинната енергия в  столицата, включително и уникалното закрепостяване на софийските жители като доживотни клиенти на Топлофикация-София АД са само следствия от една главна причина. И тя е: СБЪРКАНАТА  ТЕХНОЛОГИЯ НА “ПАРНОТО”

Използвам този израз защото за обикновения потребител думата “парно” включва всичко, свързано с неговото отопление. Макар да знае, че парното му е водно. Както във всичко останало, така и при “парното” ние заставахме твърдо на опашката в ЕС.Няма друга страна, още по-малко спе­циалисти топлотехници, които ще изгарят природен газ във водогрейни котли, по принципа на тенджерата под налягане, за да предадат неговия енергиен потенциал на вода, която забележете, ще пренесе тази топлина до отопляваните сгради и комплекси където отново, в абонатни станции, с тази вода ще бъде подгрята друга вода, използвана за отопление и къ­пане. Навсякъди по света газът отива в самите отоплявани сгради и там се използва както за отопление и топла вода, така и за приготвяне на храна, с газови бойлери и котлони. Казват, че в София такава е била “док­трината Софиянски”, според която “там, където минават топлопроводите на топлофикацията няма да минават газопрови”. Просто и ясно обяснение
на днешното трагично състояние на топлоснабдяването, което се гласи за приватизация. Фактически има два модела на топлофикация с природен газ.
Единият е европейският, при който се изгражда битова газификация и всеки си преканва в дома природен газ, с който организира своята “домашна енер­гетика”. Вторият е нашият - българският модел  - при който газът отива в десет топлоцентрали с 2600 души персонал, там се загряват 200 хиляди куб.м. вода и тя се нагнетява с мощни електрически помпи по тръбопроводи с дължина 2000 км. След като попадне в отопляваната сграда, в т.н. абонатна станция, тази вода предава част от топлината си на вътрешаната вода (идва със 100 градуса, връща се със 70 градуса) и отново се връща към ТЕЦ. Забелязвате, че има съществена разлика. Нашият модел е по-богат и по-сложен с неговите топлоцентрали, тръбопроводи, абонатни станции и специал­ните фирми за дялово разпределение. Изобщо не сме като другите.
А как сме с цените? Газът пристига у нас с топлосъдържание 9300 вата за един кубичен метър газ. При европейците, вкъщи, гори с коефициент 88 % и остава за ползване  8184 ват/куб. Движейки се по сложния “български път” газът губи голяма част от потенциала си и при клиента остават
5100 ват/куб.м. Тогава за производството на 1,0 квтч топлоенергия европеецът изразходва 0,122 кубика газ за 5,5 стотинки, а нашенецът постига това с 1,96 куб.м газ на цена 8,8 стотинки.
В един двустаен панелен апартамент инсталираната отоплителна мощност е 4,5 квтч. През средно студен месец, температура минус 2 градуса, 500 часа работа на всичките радиатори и цена на газа 0,45 лв/кубик отоплението по европейския модел ще струва 74 лв.По нашия съ­ществуващ модел за същите условия цената е 118 лв. С 44 лв по-скъпо. Топлофикацията с централизирани топлоизточници е създадена за работа с течни горива – мазут и нафта. От ерата на нафтовите печки. За работа с природен газ тази система е абсурдна. И вместо да се премине незабавно към ефективния модел, което може да стане впрочем съвместно с реконструкцията на водопроводната мрежа – двете тръби в обща траншея, ДКЕВР
диктува "одобрените цени" на топлинната енергия. Тази цена по правило е по-ниска от самата себестойност на продаваната енергия. В София сега е 0,0723 лв/квтч, а реалната търговска цена клони към 0,12 лв/квтч. По начало при днешното състояние на фирмата е практически невъзможно
да се направи точна сметка. Може би затова, в “мътната вода”  ръководители на това предприятие са ловили вместо риба милиони лева.
Изводът, който можем да направим е, че въпреки всевъзможните из­куствено създавани препятствия пазарната икономика казва своята тежка дума. Газификацията на София е неизбежна, както е неизбежно нейното европейско бъдеще.