Преди 50 години, на 19 октомври 1962, тогавашният президент на САЩ тръгва на кратка предизборна обиколка. И докато Кенеди се среща с избиратели, зад гърба му генералите обмислят как да го накарат да нападне Куба.
Непосредствено преди да отпътува на обиколката си в седем щата, от които се очаква подкрепа за демократите в изборите за Конгрес, Кенеди свиква на заседание в Овалния кабинет най-важните си военни, за да се информира за последното развитие на събитията. И включва тайната си подслушвателна система.
"Нека най-напред ви кажа как изглежда проблемът според мен", започва Кенеди. "Би трябвало най-напред да потърсим отговора на въпроса защо руснаците изобщо постъпиха по този начин". По думите на Кенеди разполагането на ядрени оръжия на територията на Куба е за руснаците една "много опасна, но и доста полезна" стъпка.
"Ще посегнат на Берлин"
"Ако си стоим мирно и бездействаме, те ще се сдобият със своя ракетна база в Куба. И така биха могли да окажат натиск върху Съединените щати", казва президентът, като паралелно отбелязва, че това би представлявало огромна загуба на престиж за западната суперсила. Но и алтернативата изобщо не е по-добра: "Ако по някакъв начин нападнем ракетите или пък самата Куба, те ще се окажат в правото си да посегнат на Берлин".
Съветите вече са действали по сходен начин - през 1956-та, когато Великобритания се намесва във войната за Суецкия канал. Тогава Червената армия окупира Унгария и брутално потушава антикомунистическото народно въстание - без западният свят да може да се намеси.
Кенеди осъзнава, че последствията биха били ужасяващи: "Ще изглеждаме като едни разярени американци, които са изгубили Берлин. Вече няма да можем да разчитаме на подкрепата на нашите съюзници и ще настроим западногерманците срещу нас", казва Кенеди. И е прав - тъй като би се установило впечатлението, че Съединените щати са изоставили Берлин и не са имали куража да намерят друго решение за проблема в Куба.
Думата на генералите
Военните съветници на Кенеди не възприемат неговата аргументация. Както отбелязва генерал Максуел Тейлър: "Нашата сила в Берлин или другаде по света зависи от убедителността на действията ни при определени условия. Ще поставим тази убедителност под въпрос, ако не атакуваме Куба". Командващият ВВС Къртис Лимей е още по-рязък: "Нямаме друга възможност освен преките военни действия".
Кенеди напуска Овалния кабинет, за да се отправи на предизборната си обиколка, която няма как да отложи - въпреки изострящия се проблем в Куба. Генерал Тейлър и министърът на отбраната Макнамара го следват. Лимей и още двама генерали остават още малко - без да подозират, че разговорът им се записва. Единият от тях - Дейвид Шуп, се ядосва на Кенеди: "Защо не може да каже, че трябва да ликвидираме Кастро, вместо само да шикалкави?" Другият - Ърл Уилър, също критикува президента: "Веднага ми стана ясно, че Кенеди иска политическо решение, а не война". Същевременно генералът споделя предположението си: "Ако ние пречукаме Кастро, Хрушчов ще постъпи по същия начин с Вили Бранд".
Президентът така и не научава за този разговор, защото не прослушва записа. А и го занимават други грижи - трябва да се представи добре пред поддръжниците на Демократическата партия. И трябва да изглежда спокоен - за да не забележат американците какви опасни неща се случват зад кулисите.
