Както разбрахме с 13-годишно закъснение, Ланс Армстронг е герой на допинга, измамник, принуждавал и други да взимат анаболи. Да забравим ли този скандален случай? Или точно обратното - да го помним завинаги?
Възможните отговори са поне два. Единият гласи: Армстронг е лицето, символизиращо края на колоездачния спорт - спорт, в който всичко става по волята на спонсори и медии. Тези, които заради многобройните допинг-скандали така или иначе вече са отписали този вид спорт, сега получават допълнително потвърждение за правотата си. А другите, които са се надявали, че най-сетне ще дойде времето на "обновлението", за което се говори още от времето на първата победа на Ланс Армстронг на Тур дьо Франс през 1999 година, би трябвало сега окончателно да изгубят надежда.
Всички се отвръщат
За всеки, който обича да върти педалите, колоезденето си остава нещо прекрасно. Но колоезденето като спектакъл, изнесен от мъжаги, приличащи на киборги - с бедра, по-широки от талията на всеки нормално развит човек - е погребано веднъж завинаги. Така Тур дьо Франс се оказва обречен на забвение точно в навечерието на 100-годишния си юбилей. Но без друго тези, които създадоха истерията около състезанието - а именно медии и спонсори, вече се отвърнаха от обиколката.
Тур дьо Франс потъна в забвение в навечерието на 100-годишнината си
Те се отвърнаха по няколко причини: първо, защото редакторите изгубиха интерес към провалената от допинга надпревара, и второ - защото и зрителите вече не желаят да гледат и слушат за герои, които впоследствие се оказват мошеници. От терена се оттеглят и спонсорите: холандската "Рабобанк", която от 1996 насам спонсорира своя екип с до 15 милиона евро годишно, сега обяви, че приключва ангажимента си.
"Старите муцуни" трябва да си идат
"Ланс Армстронг трябва да бъде забравен завинаги", заяви президентът на Световната федерация по колоездене Пат Маккуейд. Но дали е прав? Само отчасти. Всъщност тексаският измамник в никакъв случай не бива да бъде забравян. Професионалните колоездачи дори трябва да залепят стикер с името на Армстронг на велосипедите си, за да им бъде винаги пред очите поучителната история за това колко бързо може да се срине една шеметна кариера.
За Пат Маккуейд се говори, че е прикривал Армстронг - и то не безплатно
Но дали е изгубена и последната надежда за колоездачния спорт? Едва ли. Тя ще дойде заедно със задаващото се ново спортно поколение в професионалното колоездене. Както и с утвърждаването на едно ново съзнание и отношение към допинга, включително в средите на Световната федерация. А това няма как да се случи със "старите муцуни", към които спада и самият Пат Маккуейд, за когото се говори, че е прикривал Армстронг, включително и срещу заплащане. Маккуейд трябва да подаде оставка. Това може да е първата стъпка към изграждането на ново доверие в един спорт, който е значително по-голям от Ланс Армстронг.
Б. Узунова
Дойче Веле
