Жан Виденов хвърли камък в политическото блато. Георги Първанов се уплаши и веднага тръгна да се защитава. Той и Николай Добрев отидоха при Иван Костов да предават властта зад гърба на БСП. Това заявява Иван Генов, лидер на "Българската левица".
Той е доктор по международно право, дипломат и депутат във Великото народно събрание, 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание от БСП. Преди три години се разделя със столетницата и става съпредседател на „Българската левица” с покойния Илия Божинов.
Г-н Генов, като съратник на Жан Виденов, как възприемате неговите думи в „Събеседник по желание“ при К. Кеворкян? Мълчаливият Жан проговори и веднага разбуни множество политически духове. Реакциите бяха от „Осанна!“ до „Разпни го!“. Вие от кой лагер сте: от аплодиращите или от ругаещите?
– След многогодишно мълчание за по-малко от час Жан, под формата на изповед, хвърли тежък камък в политическото блато, в което страната затъва от дълго време насам. Всичко в неговото интервю бе вярно- оценките му за прехода, за реставрацията и за личностите на прехода. Разбира се, ударението бе върху определен исторически период, когато той е председател на БСП и премиер. Добре известно е, че ръководството на неговата партия така и не даде официална оценка за тогавашното управление и дори стана съучастник в сатанизирането му, устроено от десницата.
Преди дни срещнах в метрото колежка от парламентарната ни група по онова време. С навлажнени очи тя сподели: „Това бе нашият Жан!“ Наистина, Жан е олицетворение на автентичната Левица, която се грижи преди всичко за обикновения, трудовия човек. 1995 година бе една много успешна за страната.
Безпрецедентният отклик на това интервю доказва, че България има остра потребност от такъв тип политици и държавници.
Най-острата критика срещу разговорилия се Жан дойде отляво, от среди на БСП и нейни коалиционни партньори. Стигна се дотам да го обвиняват, че е извършил грях срещу партията, че има топла връзка с Бойко Борисов и е станал негов наемник (М. Минчев от „Нова Зора“). Какво е това и как може да се обясни? Защо той не атакува ГЕРБ?
– На лице е нескопосан опит за вторична демонизация на Жан. Този път с водеща роля на някои така нар. леви и техни партньори. Това са първосигнални и карикатурни критики от страна на субекти, които искат да си осигурят дотация за следващ 4- годишен период от майката-партия и от такива, които целят да изперат миналото си политическо задкулисие и двуличие.
Десницата нито за миг не е спирала агресията си срещу Виденов. Жан е бил и си остава символ на борец срещу реставрацията, срещу социалното неравенство и всеки, който се опитва да го пришие към ГЕРБ демонстрира политическа нечистоплътност.
Нито темата, нито въпросите в интервюто предполагаха директно отношение към ГЕРБ. Но песимизмът, който лъхаше от думите му е и оценка за управляващата немощ на сегашната върхушка, въпреки европейските инжекции. Жан очевидно няма намерение да се завръща в политиката и да участва в окончателния демонтаж на основите на българското общество.
Как преценявате последвалото интервю на главния редактор на „Стандарт“ Юлий Москов за тайните срещи на Николай Добрев с Иван Костов? То опровергава или потвърждава позицията на Жан? В крайна сметка, защо не се реализира решението на ВС на БСП за съставяне на второ правителство в края на 1996 г.? Как стои въпросът с предателите и героите от 4-ти февруари 1997г.?
– Казаното от г-н Москов бетонира позицията на Виденов. Онова, за което години наред се шушукаше и поставяше под съмнение се оказва жестока истина. Но след като е казал „А“ г-н Москов е длъжен да стигне до „Я“, за да няма избирателно отношение към фактите и „главните герои“ от онова време, за да демаскира Г. Първанов, който безцеремонно се опитваше да превърне 4-ти февруари в официален празник на БСП и държавата.
Престъпното бездействие от 21 декември 1996г. нататък и много по-продължителното задкулисие на основни дейци на БСП блокира спасителното решение за второ правителство на Демократичната левица (най-добре начело с акад. Сендов още преди Новата година), за по-бързото въвеждане на Паричния съвет, за стабилизиране на страната. България днес можеше да бъде друга! Най-малкото нямаше да се допусне покушението срещу НС на 10-ти срещу 11-ти януари 1997г.
Г-н Генов, не ви ли се струва, че Жан не може да се представя като светец или икона? Безкритичното отношение към него като политик и държавник едва ли издържа на крайните резултати от управлението му. Не смятате ли така?
– Всеки човек е противоречив, има свои силни страни и свои недостатъци. Жан с романтичния си идеализъм и с неподкупната си честност е личност, която преимуществено свети. Но същевременно това понякога не му позволяваше да прояви необходимата твърдост, а друг път- необходимия компромис.
Критичните ми бележки за неговото управление не са малко:
- Относно банковата система и криза. Да, коварната идея за смяна на собствеността и грабителската приватизация чрез банкови далавери бе на Луканов (осъществена чрез Т. Вълчев). Но защо Жан не удари по масата и въпреки независимостта на банковата система той да не се наложи над шефовете на големите банки, включително и над Чавдар Кънчев на Булбанк, за да има пари държавата,да стабилизира страната и да спре безогледното кредитиране? Защо Софиянски по-късно направи това упражнение, а той не пожела?
- Относно защитата му докрай на някои министри, които заслужаваха най-тежка политическа отговорност. Например, Д. Костов (за бюджетните дисбаланси и порочната банкова система), Ат. Папаризов (пълно нехайство за вноса на зърно и не само...) и най-вече Г. Пирински, който не спря да работи срещу премиера, умишлено го доведе до външнополитическа изолация, минира посещението му в КНР, демонтираше българо-руските отношения чрез антируска нота, чрез отказ да посещава Русия и да отмени договорена среща с колегата си Примаков. Същото лице престъпно блокира реалното участие на БСП в президентските избори през есента на 1996г. Каква е тази търпимост?
- Относно информираността на обществото. Защо не заяви ясно на хората, че заради мораториума на Луканов по изплащането на външния дълг и отказа на МВФ за отсрочка, неговото правителство върна над 2,5 млрд. долара задължение.
И още нещо защо пред К. Кеворкян ще намеква за някаква независимост на Иван Костов като премиер, след като последният заплати срещата си с американския президент чрез продажбата на ТЕЦ Марица 3, за да плащаме днес скъп ток? А „Нефтохим“, „Балкан“... Какво направи „независимият“ Костов?
Две седмици след Жан и Георги Първанов се яви по „Всяка неделя“. Въодушеви ли ви неговата изява? Успя ли той да обори преценката на Виденов, че първановото сърце никога не е било на „Позитано-20“?
– Семплата изява на бившия президент за пореден път убеждава, че БСП е имала за председател лице- несоциалист. Така както Филип Димитров говореше за България като за „тази страна“, така и Първанов говори за БСП, като за „тази партия“. За него престъпното му политическо бездействие и бойкот на единодушно партийно решение (декември-януари 1996/97гг) е една игра. Протестира срещу идеологизирането на политиката, защото това пречи на неговата първа природа- задкулисието. Същевременно изпада в захлас по Симеон! Нека му напомнят, че срещата на „Раковска-134“ на Виденов и Премянов през 1994г. бе след колективно решение. И нейните цели бяха предсрочни избори и вземане на властта, а не нейното предаване. Трябва да се прави разлика между възход и падение.
Време е да се разбере, че Г. Първанов винаги е ерозирал лява България, бил е и е ятак на олигархията. Нека г-н Кеворкян покани и акад. Сендов, ако желае завесата за онзи злокобен период да се вдигне още по-нагоре.
Говори се, че ще издигните Жан Виденов за депутат. Вярно ли е?
– Вече отбелязах, че такива личности като Жан са крайно необходими на България. За да се смени посоката и да се даде шанс на солидарното, на социалистическото начало. За да се стремим към равенството, да отхвърлим монополите и безчувствените.
Повторното завръщане на Жан в голямата политика ще натика в ъгъла десницата и ще обезсили всякакви полу-леви, полу-социалистически субекти. Ще се открие истинска перспектива за страната. Разбира се, не начело на една или друга партия, а начело на мащабно Ляво движение, Ляв блок, на Обединена Левица. Жан продължава да е омерзен от прехода, но би следвало да разбере, че борбата за един друг справедлив свят не бива да се оставя на следващите поколения. Ние все още можем и трябва да се съпротивляваме. Да бъдем чук, а не наковалня.
А как гледа партия „Българската Левица“ към БСП и Коалиция за България с оглед на предстоящите парламентарни избори? Вие сте от две не много далечни общоевропейски леви семейство- БСП е член на ПЕС, а БЛ е член на Европейската левица (Европейската лява партия). Възможно ли да се явите заедно на изборите?
– ЕЛП е автентичната Европейска левица, в която членуваме 38 партии от континента. По малобройни сме от ПЕС в Европейския парламент, но времето работи за нас и преди всичко сме истински. Лявото е неприкосновено за ЕЛ и БЛ! Докато лявото в Партията на европейските социалдемократи съжителства с либералното. В БСП политическото и идейно многоженство е впечатляващо.
Освен това, неотдавна, председателят на ПЕС заяви, че „битката на тези избори е между БСП и ГЕРБ, а всичко друго са допълнителни сюжети и интриги“. Това говори за отсъствие или най-малко за дефицит на коалиционен манталитет.
На предстоящите парламентарни избори партия „Българската левица“ излиза с основно послание: България или ГЕРБ! Но заедно с това издигаме и знамето: Хуманизъм или капитализъм! Социалното равенство е нашата магистрала.
СИРИЗА, начело с Алексис Ципрас, който е наш близък партньор в ЕЛП даде добър урок на дясната политика на ПАСОК. Наши партньори са и Левия фронт на Франция начело с Жан Люк Меленшон и Немската левица, вдъхновявана от Оскар Лафонтен. Нека никой не ни подценява. Възмутените са 99%!
Така че последният Ви въпрос е резонен, с открит, но с малко вероятен положителен отговор.
