Хиляди български граждани, повечето от които от ромски произход, заляха Мюнхен и благотворителните организации не смогват да им оказват помощ. Препълнени са и общежията за настаняване на бездомни чужденци. Там в една стая живеят по 12 души.
Данните изнесе Вилхелм Дрекслер, експерт по проблемите на миграцията към благотворителната организация "Каритас". Тревогата му за съдбата на тези хора била огромна, пише в. Труд.
През 2011 г. в баварската столица пристигнали 2305 наши граждани, предимно роми. Статистика за т.г. още няма, но числото ще надхвърли далеч миналогодишния рекорд, опасява се Дрекслер. По данни на "Каритас" ромите идвали от наши градове и села, където 90% от това малцинство били безработни. Те се оплаквали, че у нас им плащали по 100 лева месечни помощи. Тези пари не стигали дори за мизерен живот и си казвали: "По-добре да сме просяци в Мюнхен, отколкото цигани в България."
Пристигнали в баварската столица, тези хора се сблъсквали с огромни проблеми. Измъчвани от глад, те обсаждали бюрата на "Каритас". Тъй като вече всички приюти за чужденци били препълнени, ромите били насочвани към манастира "Св. Бонифаций", но и там вече нямало и едно свободно легло. Така мнозина не виждали друг изход, освен да са по улиците на Мюнхен и да протягат ръка за милостиня.
От "Каритас" се обърнали към градските власти за помощ. Отговорът бил, че се обмислял вариант да се предложи на Брюксел приемане на директива, по силата на която да се ограничава престоят в страна от ЕС, ако имигрантите не са в състояние да се издържат.
Друга възможност била ЕК да отпусне средства за градове като Мюнхен, които да отиват за построяването на общежития и осигуряване на средства за живот. Тъй като евробюрокрацията е тромава и решение на въпроса до зимата не може да се очаква, от "Каритас" предлагат да им се предостави бункер от времето на Втората световна война, който се намира в района на централната гара. "В нашия град не може да се допусне хората да мръзнат по улиците", категоричен е Дрекслер.
