Дългият път от Кабул до София е само началото за Стурай Набизада. Пет години по-късно тя владее отлично български език, мечтае да учи и да се занимава с кинорежисура.
20-годишното момиче от Афганистан говори срамежливо и с оптимизъм, докато доброволецът Иван от "Каритас София" ни разказва какво се случва, когато някой бежанец попадне на българска земя.
Много често търсещите спасение у нас са възприемани като суха статистика или любопитна екзотика. Зад цифрите, умуването за стратегии и административните процедури стоят нелеки човешки съдби, драматични истории и разделени семейства.
"В повечето случаи се явяваме транзитна територия между Изтока и Запада", казва Иван Черешаров, координатор на проекти в неправителствената организация "Каритас София", която помага на хора в нужда.
Повечето от бежанците искат да се върнат в родината си, когато стане безопасно, или да потърсят нов живот в Западна Европа.
Стурай Набизада е сред малкото, които избират България за нова родина. Получила хуманитарен статут*, момичето живее в София с родителите си, а брат й, 30-годишен, е самостоятелен и работи като касиер от шест месеца.
"Чух прекрасни неща от брат ми, който беше идвал в България преди", казва Стурай. Неговите разкази са единственото, което тя знае, поемайки към България.
Пътят на семейството приключва в регистрационно-приемателния център в жк "Овча купел", поддържан от Държавната агенция за бежанците. В това общежитие Стурай и хора като нея, които търсят закрила, стоят до уреждане на статута им в България. Там им се оказва медицинска и психологична помощ, допълва Иван, когото улавяме между две ходения до ДАБ.
"Имаше хора от цял свят, за които дори не си бях представяла преди - Малайзия, Иран, Ирак, Пакистан, от моята страна, от Африка - Сомалия, Судан. Съжителствахме много добре", спомня си афганистанката с усмивка. На всяко семейство се пада по една стая.
Три години от живота на Стурай минават в общежитието, предимно в учене на български език и в дълго чакане - за статут на пребиване.
"Дадоха ни три пъти отказ. Искаха да се върнем пак в Афганистан - аз и майка ми, а баща ми да остане тук, защото той имаше проблеми в Афганистан. На четвъртия път ни дадоха статут да живеем в България", спомня си Стурай.
За разлика от нея, някои бежанци живеят пет, шест и повече години без да получат нужните документи. Без тях интеграцията е мисия невъзможна, а намирането на работа - истински късмет. Чужденците могат да започнат работа едва 12 месеца, след като подадат молби за статут за пребиваване.
Тригодишно неуспешно търсене на работа
Това е и най-големият й проблем. "Докато не си намеря работа, аз не мога да уча. Това е мечтата ми - НАТФИЗ, няма как. Може да се наложи да сменя професията. Търся работа от три години, ужас", казва открито Стурай.
Запалила се по киното изведнъж. И новите, и старите български филми са хубави, оценява тя. Отвъд мечтите, остава готовността за каквато и да е работа.
Със стаж от година като продавачка и завършен курс по козметика, Стурай продължава да търси. Опитва всякак - чрез Бюрото по труда, обяви, интернет, познати. Резултат няма.
Като нея, отчаяно безработни, са и други бежанци, с които Стурай се е запознала в общежитието в "Овча купел".
Само забрадката е проблем
Момичето от Афганистан харесва България и най-вече красивата природа. Любима й е баницата. Обяснението е простичко - хем лесно, хем бързо, хем вкусно. В българите не одобрява възмущението от нейната култура.
"Не могат да понасят, че съм със забрадка. Само този проблем имам, но по принцип хората са много добри с мен и моето семейство".
Днес тя научава какво се случва в родината й само от новините. Има две сестри там, които много й липсват.
Мечтае един ден, когато Афганистан стане безопасен, да се завърне. И със сигурност ще кандидатства за българско гражданство, след като натрупа легален престой от пет години. Преди това ще стане доброволец в "Каритас София", за да помага на такива като нея.
С Иван се запознават миналата седмица в социален център "Рождество Христово", който майката на Стурай посещава. От 2 години той активно се занимава с помощ на хора, търсещи закрила и бежанци.
С тях го среща съдбата или случайността, както се изразява самият той. За работата си говори разпалено: "Има реална възможност да помагаш на хората. Работата тук е много, но го има чувството че правиш нещо за някого, а не, за да направиш някого богат. Чувствам се удовлетворен и спокоен, това не са празни приказки".
Доброволец - трудна мисия
Доброволци, работещи с бежанци и търсещи закрила, са предимно студенти, част от тях от Центъра по източни езици и култури към Софийския университет. В "Каритас София" са около 40 души. Идването е трудно, признава Иван, но тези, които го направят, намират нещо повече от работа - удовлетворение и добри приятели.
Освен останалите си дейности, организацията работи по три проекта по Европейския бежански фонд, който се управлява от Държавната агенция за бежанците. Първият е за предоставяне на медицинска, стоматологична и психологична помощ на хора, търсещи закрила, признати бежанци и чужденци с хуманитарна закрила, които не са здравноосигурени.
Вторият проект е за гъвкави курсове по български език за търсещи закрила, а третият е за образователна и социална интеграция на малолетни и непълнолетни деца - бежанци чрез извънкласни дейности и занимания, организирани от доброволци... На пръв поглед малки камъчета в големия зид на човешкия живот.
Цветана Георгиева
webcafe.bg
