Шокиращите снимки на млади еврейски момичета или на пребити и изтезавани мъже и жени в концлагера Аушвиц са само малка част от хилядите снимки, които е направил фотографът Вилхелм Брасе по време на нацизма.
Вилхелм Брасе, който почина преди седмица на 94-годишна възраст, е бил принуден да заснема кадри на уплашени деца и жертви на брутални медицински експерименти в концлагера, където около 1,5 милиона хора, повечето от които евреи, намират смъртта си в Холокоста.
Фотографът Брасе е изживял ужасите от Аушвиц на живо, но се смята за герой заради поетия риск да запази скандалните снимки, които по-късно стават основно доказателство за осъждането на нацистите, които навремето поръчвали снимките.
Брасе бил избран да стане фотограф в Аушвиц, тъй като преди войната той бил смятан за един от най-добрите фотографи за това време.
„Когато отново започнах да правя снимки, аз видях смъртта. Правейки портрет на младо момиче в лагера, видях призраците зад нея – на хора, които преди съм снимал. Аз виждах тези големи, уплашени очи, вторачени в мен.“, споделя фотографът години по-късно.
След работата му в Аушвиц Брасе никога повече не взел фотоапарат в ръцете си, пише "Дейли мейл". Фотографът се ориентирал към съвсем друг бизнес – започнал да произвежда опаковки за колбаси и водел съвсем нормален скромен живот.
Преди войната Вилхелм Брасе, син на германец и полякиня, бил обучаван за фотограф на портрети в полския град Катовице. Това му се удавало и искал да се занимава с това. Но мирният му начин на живот бил прекратен от нашествието на нацистите в Полша през септември 1939-та година.
„Когато германците дойдоха, ме помолиха да стана част от тях, трябвало да бъда лоялен към Третия Райх. Аз обаче отказах. Чувствах се поляк и бях поляк. Майка ми ме отгледа с това чувство на национална принадлежност“, разказва фотографът от Аушвиц.
„Знаейки колко са брутални и крайни в действията си нацистите, това беше смела постъпка за едно 22-годишно момче“, спомня си още той.
След няколко разпита в Гестапо Вилхелм Брасе се опитва да избяга през унгарската граница, но е задържан. Лежи в затвора 4 месеца, а след това получава нова оферта да „докаже лоялността си към Хитлер“. „Ако се присъединиш към германската армия, всичко ще бъде наред за теб“, връща се към спомените си фотографът.
Той обаче отказва за пореден път и на 31-ви август 1940 година е пратен директно и без питане в Аушвиц.
През февруари 1941 година, Брасе е извикан в офиса на известния с бруталността си командир Рудолф Хес, който по-късно е осъден за престъпленията си. Тогава младият фотограф си помислил, че това е краят за него. Но се оказва, че в лагера търсят фотографи. Последвало страшно и запомнящо се изживяване. Били тествани фотографските умения на няколко мъже в лагера. Всеки, който не можел да се справи със зададената задача, знаел, че следва смърт.
„Бяхме петима души. Всички минахме през едни същи етапи – през лабораторните умения до способността да работим с камера. Аз имах уменията, а също така говорих и немски, така че избраха мен“, казва Вилхелм Брасе.
Нацистите искали документи за всеки от пленниците в лагера, затова и снимките били необходима документация.
Фотографът признава, че от този момент нататък се почувствал малко по-добре поне заради храната и отоплението.
Всеки ден той правил толкова много снимки, че били ангажирани още няколко пленници да му помагат. Брасе оценява броя на снимките, които е направил в концлагера, на около 40 до 50 хиляди.
Веднъж при фотографа дошъл пленник, пратен от лекаря в лагера, понеже искал снимка на татуировката му. „Беше красива татуировка – на Адам и Ева, стоящи пред Дървото на познанието. Явно беше направена от опитен артист“, разказва фотографът.
Около час след като направил снимката на татуировката, Брасе научил, че пленникът е убит. Лично бил извикан в отделението, където били струпани одраните тела на дузина пленници.
„Кожата с татуировката беше постлана на масата и чакаше да бъде обработена специално за лекаря. Беше наистина ужасно!“, споделя Вилхелм Брасе.
„Менгеле хареса снимките ми и искаше да направя снимки на пленниците, върху които той експериментираше. Първата група беше с еврейски момичета. Беше им заповядано да се съблекат. А бяха само на около 15 до 17 години. Бяха много срамежливи и изплашени до смърт, защото мъжете ги гледаха. Аз се опитах да ги успокоя“.
Рискувайки живота си, Вилхелм Брасе с помощта на друг пленник успява да зарови хиляди негативи в двора на лагера. По-късно те са открити и стават неоспоримо доказателство за жестокостите, вършени в Аушвиц.
