Главният герой във филма "Стоичков - истината за легендата" Христо Стоичков определи лентата, проследяваща житейския му път и футболната му кариера като "тежък филм". Официалната премиера беше снощи, а събитието се радваше на особено голям интерес.
На крака дойдоха да го уважат премиерът Бойко Борисов, министрите Вежди Рашидов и Свилен Нейков, футболните легенди Наско Сираков, Георги Димитров-Джеки, Йордан Лечков, Томас Лафчис, Валентин Михов, както и актьорите Любо Нейков, Иван Иванов, Христо Мутафчиев и др.
Христо Стоичков пристигна придружен от съпругата си Марияна и дъщеря си Михаела и в отлично настроение обърна внимание първо на детския футболен отбор на Чавдар Етрополе, а след това и на всички останали.
Премиерът не пропусна да се измайтапи с неговия имитатор от екрана – актьорът Любо Нейков, който също беще сред гостите. Бойко Борисов му подхвърли: "Ех, какви бузи, Нейков. Ела да се снимаме да видят хората кой е по-строен”.
Както признава в "Стоичков", любимият филм на легендарния ни футболист е "Всичко е любов" от 1979 година, където главната роля се изпълнява от Иван Иванов, който зарадва с присъствието си също най-известният българин в света.
"Това е човекът, който е изиграл много важна роля в моя живот", заяви Стоичков за актьора. Не случайно и в посветения на него филм централна роля има Иван Иванов.
Екипът, начело с продуцента Димитър Гочев, е снимал "Стоичков" 3 години, като са пресъздали по неповторим и много човешки начин основни моменти от живота и кариерата на Христо. Сред участниците във филма са първите треньори на Стоичков, футболисти от Барселона, ЦСКА, както и от златното ни поколение, което стигна до четвъртото място на световното първенство на САЩ. Хосе Карерас, Йохан Кройф, както и обикновени фенове и българи, живеещи в чужбина, също придават особен колорит на продукцията.
"От мен можеше да стане футболист или престъпник. Избрах футбола", разказва футболната ни легенда в кадри от филма.
В документалната лента той разкрива още какви мисли са му минавали, когато бе изключен от футбола след злополучния мач с Левски през 1985 година, тръпката и бъзиците от световното в САЩ, как едно настъпване на съдия го прави Бог в очите на феновете на Барселона и много други истории.
След като изгледа филма за себе си, Христо Стоичков сподели впечатленията си в интервю пред „Фокус”:
- Г-н Стоичков, очаквахте ли такава еуфория за премиерата на Вашия филм?
- Дали съм очаквал... Да, нещо подобно си представях.
- Колко истински е този филм?
- Доколкото аз съм истински, едно към едно.
- Каква е разликата между усещането да бъдете в ролята на актьор и тази на гениален футболист?
- Хората са се погрижили това, което съм направил като футболист, това, което съм направил за всички мои академии, това, което съм направил за всички деца, да бъде показано 1:1 истинско и реално - да няма никаква разлика с действителността. Така че филмът е изпълнен с много емоции. Има тъжни моменти и ако хората успеят да вникнат в него, сигурно ще имат няколко момента, в които очите им ще се насълзят.
- Трудно ли беше за Вас снимането на филма?
- За мен беше лесно. За екипа беше много трудно, защото в продължение на повече от две години имаше доста труд, доста пътувания, доста срещи и разговори, които искаха да пресъздадат по най-истинския и неподправен начин.
- Имаше ли някого, когото убедихте трудно да се снима във филма?
- Не, нямаше нито един такъв човек.
- Какво иска да каже Христо Стоичков с този филм на българската общественост?
- Нека да го изгледат хората и после ще коментираме.
- Винаги сте много щастлив, когато сте с децата. Това ли е най-приятният момент за Вас във филма?
- Има много щастливи моменти има и много тъжни. Но децата от Академията, които са около мен и днес, са ми голяма гордост. Изключително трудно е да се направи такава Академия, да се полагат грижи за 120 деца и се надявам, че както моят труд, така и този на треньорите, ще дадат плодове и много от тези деца ще поемат по моя път. Неслучайно в последните квалификации на юношеския национален отбор футболисти от моята школа вкарват голове, побеждават и се надявам, че успехите им ще стават още по-големи. Щастлив съм с тях, гордея се от тях и мисля, че това е правилният път, по който сме тръгнали.
