Ураганът „Санди” удари САЩ. Над 50 души загинаха, между тях и деца. Над 8 млн американци останаха без ток. По Източния бряг спря обществения транспорт. Метрото в Ню Йорк е наводнено, ще тръгне след седмица. Над 17 000 самолетни полети са отменени. Спря работа фондовата борса на Уолстрийт.
Отменен бе и парада за празника Хелоуин. Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумберг призна, че е видял отчаяни хора, които му напомнили за Втората световна война...
След САЩ ураганът пое към Канада.
Щетите засега се изчисляват на около 120 млрд долара!
Човешките жертви и трагедии нямат цена.
Чух реплики от сорта на: „Хак им е на американците, щото се бутат навсякъде”, „нали са голямата арбота, а да ги видим сега”. Имаше и съчувствие, кръстене и плюене в пазвата – да не ни се случва и на нас.
България е в криза. Българите обаче трябва да са щастливи, че „Санди” е умствено развит колкото Черната Златка и няма понятие къде се намираме географски. Защото ако знаеше и направеше една разходка от Видин до Резово – щеше да ни издуха и всички усилия на Аспарух щяха да се окажат напразни. 1331 години и фют в небитието. Няма българин, който би повярвал, че бихме се изправили след такова природно бедствие.
Мощната и организирана Америка, в която действат железни правила в пожарната, спасителните екипи, спешната помощ, доброволчески отряди, Националната гвардия, подразделения на армията, Червения кръст и пр. служби – за часове изгуби 120 млрд. Брутният вътрешен продукт на България е около 52 млрд годишно. Все едно „Санди” да ни издуха два пъти до нулата!
При това положение сигурно трябва да се радваме, че ураганите не само ни подминават, но и точно когато онези мъже с тракторите почнаха да заплашват, че хлябът ще мине 2 лв за килограм заради сушата – заваля. Но тъкмо да се зарадват зърнопроизводителите и мрачни новини сковаха усмивките им. Градове и села потънаха под водата, защото пороя нямаше къде да изтече и водите шурнаха в мази и подлези. Такава е нашата орисия: нямаме цунамита и урагани, но имаме „българска работа”. В София току що ремонтирани улици се превърнаха в реки. Шахтите, казаха от кметството, се задръстили от есенния листопад. Мамка му, така си е. Есенно време листата падат и ако водата ги понесе, задръстват решетките и става не ти е работа. Никой не знае как да се справим с този проблем и затова сме оставили господ да решава. А той, види се, не винаги е българин, както беше в онова футболно лято. Първо ни изпрати горещо лято, а след това пороен дъжд в края на октомври. А можеше... Не знаем какви са щетите от дъждовете, защото от Гражданска защита още цъкат с калкулатора. Чухме ясно тревожният глас на неделинския кмет, който призова държавата и по-конкретно министър Цветан Цветанов да му отдели време за един разговор, в който да го запознае с водонапорните проблеми на родопското градче. Не е нужно да си вещер от спецпрограмите на Канал 3, за да отгатнеш, че в този разговор ще става въпрос за пари. Държавата да даде пари. Държавата да даде на пострадалите. Да даде за ремонт на къщите и зимниците. Държавата да даде за решетките на шахтите, за тротоарите. Държавата като дойна крава. Това е тя за нас – крава. Доиш и пиеш мляко. Ако вимето не пуска повече – налагаме я с пръчката. Само че не я пасем в тучни ливади, защото сме ги залели с бетон, не чистим обора, въобще – оставили сме я на самотек. Но искаме мляко.
Но да се върнем към радостта, която би трябвало да ни обземе след първия прилив на съпричастност към американците (там живеят вече и доста българчета), но която не ни споходи. Защо? – би трябвало да се запитаме. Ами много просто: в период на ВИП Брадър сме и няма как да се веселим, когато тъй ярки и значими випове напускат Къщата след зрителския вот с sms-и и ни хвърлят в безутешност. Драматично положение, няма спор. Облъчването трае вече седмици наред и по улиците вече се забелязват доста хора, с вид на преживели Хирошима... Чух някаква лелка да въздиша, че любимецът й Юлиан, оперният певец, не получил подкрепа и напуснал веселото село, където се яде и пие на корем и като ти доскучее вдигаш една хубава гюрултия или спретваш коварна интрига. Е, как да е весел човек, когато му отнемат такъв сочен кокал. Всъщност правилно би било да попитаме Юлиан, защо въобще е влязъл в Къщата, но сигурно ще прозвучи невъзпитано. Ами защото е ВИП персона, известен е, готин е, шоумен е. Освен това е брат на Пламен Константинов, волейболният ас, а и участва в още няколко шоута на същата тази телевизия, която и този път ще му плати хонорар. Оперен певец, който си изкарва хляба с участия в халтури. Май не е много смешно. Ураганът „Санди”...
Този октоври ще запомним и с драмите, разиграли се около някои портрети. Първо ликът на Стефан Данаилов кацна на стената във „Вип Брадър”. Големи драми се разиграха, цялата нация бе въвлечена. После едни циганета правиха неприлични предложения на Левски, Симеон Велики и Борис Първи, та се наложи да ги трансформират в частни ученици, за да се уталожи патриотичния гняв, бликнал като порой в доста български сърца. След циганетата някакъв хеви метъл пък дрънкаше някакво парче на портрета на Софроний Врачански. Пак мъка, пак горест. Стигна се дотам Любен Дилов-син, храненик на брадърската телевизия, да влиза в Къщата, за да спасява положението. Уж загубил бас от водещия Ники Кънчев покрай изгонването на Патрашкова (най-ниска зрителска подкрепа от всички сезони досега), но всички знаят, че това си е трик на сценаристите. „Ах колко спонтаннно, ах колко автентично!” – превъзнасят се Дилов и компания пред зрителите. „Ах, колко тъпо”, - отвръща ехото пред телевизорите. Вече и цъкането с дистанционното не ни спасява. Добре, че е английската лига.
На всичкото отгоре вече се отприщи още един порой – предизборната кампания. Голямо заливане. И това е само началото. Кунева тук, Кунева – там. Не пускайте чешмата, че ще си напълните мивката със славибиневчета... Политическо цунами, което взима жертви всеки път. Водопад от обещания – след това все същото. И все същите. Как пък не изтекоха в канализацията, а напират отново и отново.
Сумиста, онзи дето ръководел престъпна група, обвинена в убийства, рекет и побоища нарекъл прокурорите по делото „Килърите” гювендии. Съдията го глобил 200 лв. Какво правосъдие, какви пет лева, бе хора. Бандитите вилнеят безнаказано в съда, представете си какво правят на свобода! Справедливост ще видим през крив макарон. В друг съд този дебелак отдавна щеше да е в затвора за мноооого дълго време. Тук обаче е цар. Той, разни трактори, братя Галеви и прочие кални пороища. Защо търпим? Вие ми кажете! Аз не знам защо. Не знам...
И като гледам как нищо не се случва, как нехаем за съдбата си и за крамата, пардон - държавата си, дали пък не е по-добре един ден „Санди” да мине оттук. Оцелелите ще започнат отначало и вероятно ще открият смисъл в съществуването си на тази земя. На тази, на нашата си. Сега този смисъл е размит в мъглата.
Предпочитаме новините за трагедиите далеч от нас, тъпи шоута с тъпи випове, кахърни турски сериали и очакване държавата да ни пусне нещо. Тази матрица си е духовно цунами. Няма как да не го признаем. Опустошени души.
За 120 лева.
Вили Витали
