„Това е фамилията на съпруга ми, която аз не съм приела никога просто, защото така съм решила, защото в нашето семейство тоталитарни привички не съществуват”.
Това каза бившият еврокомисар и настоящ кандидат за нова политическа кариера Меглена Кунева - Пръмова в Деня на Европа, 9 май 2012 г., на среща с граждани на град Русе. Българските политици имат един, както се оказва, неизтребим недостатък - лъжат много. Ще продължават да го правят, докато това им се позволява и докато има избиратели, които не отчитат лъжите им и продължават да ги рециклират в политиката и властта. От няколко седмици бях наясно, че около тези твърдения на Меглена Кунева - Пръмова ще има скандал. Нещо повече - сигурен съм, че този скандал ще бъде голям, защото и лъжата в случая е голяма. Защото когато си бил депутат, министър и накрая еврокомисар се предполага, че ти си част от „меритокрацията”, т.е. част от публичните фигури, които поради заслуги и приемливи за обществото качества, вкл. морал и етика, си извървял пътя до такава позиция.
Така е в голяма част от нормалните, цивилизовани страни. Не, че и там няма като нашите майстори на опашати лъжи, но разликата е, че там хванат ли те в лъжа, вероятността да приключи политическата ти кариера е много голяма. Толкова голяма, че има сдържаща сила. За разлика от България. Тук българските политици са шампиони по лъгане. Лъжат в индустриални количества, казано иначе – лъжат колкото си искат. И така, какви са фактите. Първо, не са верни твърденията на Меглена Кунева-Пръмова, че никога не е носила, приела или използвала фамилията на своя съпруг Андрей Пръмов. От една седмица провеждам разследване по темата и ето, че резултатите вече са пред читателите на Фрогнюз. През 1986 г. Меглена Щилиянова Кунева-Пръмова защитава дисертация на тема: „Гражданскоправната отговорност по договорите за проучване, проектиране и капитално строителство за опазване на околната среда” за получаване на образователната и научна степен „кандидат на науките” пред Специализирания научен съвет по правни науки. Научен ръководител на другарката Кунева-Пръмова е Траян Лялев, а рецензенти – Чудомир Големинов и Стоян Кушев.
След защитата тя получава диплома №/дата: 16203/09.12.1986 г., утвърдена с протокол №/дата: 4/24.11.1986 г. Тази дисертация, както и съпътстващият автореферат се пишат от кандидата за научната степен. И двата текста са подписани с името Меглена Щилиянова Кунева-Пръмова, както се вижда от приложените факсимилета на тази дисертация и автореферата. Второ, нека изясня един детайл, който въведе в известна заблуда депутата от РЗС Яне Янев: когато потърсите информация за името „Меглена Кунева” в базата данни на Националния център по информация и документация, до 28 октомври тази година излизаше резултат от търсенето, че МИглена Щилиянова Кунева-Пръмова е защитила горната дисертация. Понеже днес малкото и име е МЕглена, този депутат направи далеч отиващото заключение: „Не само е махнала Пръмова, но и малкото име е сменила - Миглена на Меглена. Това е своеобразен възродителен процес”, заяви Яне Янев в ефира на bTV преди дни. Истината в случая е малко по-различна и... прозаична. На 29 октомври бях в Националния център по информация и документация, където се опитах да изясня защо при тях малкото име на Кунева-Пръмова е Миглена, а днес тя се казва Меглена.
Служителите се оказаха много отзивчиви, прегледахме разменените документи между центъра и Специализирания научен съвет и намерихме протокола за утвърждаване на дисертацията. Там малкото име е Меглена, което веднага потвърди предположението ми, че не е имало „възродителен процес” за собственото име на Меглена Кунева-Пръмова, а става дума за обикновена грешка на служителката, която е набирала името в базата данни на НАЦИД. След няколкочасовото ми пребиваване на 29 октомври там това вече е поправено. Описах този казус подробно, за да не хвърля невярното заключение за малкото име на Кунева-Пръмова сянка върху далеч по-важния казус с многократно изказаната от нея неистина, че никога, ама заклевам се, никога не е използвала фамилията на съпруга си. Очевидно е, че това не е така и госпожата трябва да даде обяснение за твърденията си. Нали самата тя каза наскоро: „За мен казаната дума е хвърлен камък” ( БНТ, Денят започва, 29.10.2012 г. ). С това разследване и публикацията на факсимилета от нейната дисертация мисля, че слагаме точка на този спор – да, носила е тази фамилия.
Използвала е фамилията Пръмова, когато това е носило облаги, когато принадлежността към семейство Пръмови, част от висшата номенклатура на БКП е било като магически ключ, който отваря много врати. И прави несвободните българи по онова много сговорчиви. Тук е мястото да кажа на моя познат Цветозар Томов, че беше използван по най-безочливия начин от Кунева-Пръмова преди дни. Социологът Цветозар Томов се яви по телевизия bTV във време за отговор на „Движение България на гражданите” по казуса с фамилията на Кунева-Пръмова и каза непроверени неща, които от днешна гледна точка го правят да изглежда смешен и жалък.
Ето какво каза Томов: „Нека някой, който твърди, че тя си е сменила името по политически съображения да покаже кога тя е използвала фамилията Пръмова в публичната си дейност преди 89 година” (bTV, Тази сутрин, 01 ноември 2012 г.). Цветозаре, дали след това разследване ще имаш доблестта да излезеш и да кажеш, че си бил използван от тези нечистоплътни хора? Или играта е друга.
Дисертацията на Меглена Кунева - Пръмова подтиква към още няколко интересни наблюдения и заключения. Въпреки, че темата и е много тясно специализирана, тя започва с цитати на Маркс и Енгелс. Аз обаче получих истински тремор, когато видях да се цитират в текста и „мъдрите” мисли на тогавашния комунистически диктатор Тодор Живков! Прощавайте, но дори в дисертацията на днешния премиер Бойко Борисов писана в същите години няма нито едно позоваване на труд или мисъл на тоталитарния ръководител на НРБ (както разкри преди няколко месеца колегата Крум Благов). И още – в библиографията на дисертацията, в частта за чужди източници и литература на латиница са изредени няколко изследвания на чешки и полски?! Никога, в нито една биография на Меглена Кунева-Пръмова няма дори намек, че тя владее тези езици. Как тогава пише пространни позовавания от книги, след като не владее езиците, на които те са написани? Изобщо, май ще се окаже, че си имаме работа със заклет мистификатор.
С дълъг и ескалиращ опит в това да заблуждава, да казва неистини и едновременно с това нахално да катери една по една стълбите на публичната власт. Не е меритократично това, да не кажа, че направо си е за наказание. Всяка лъжа на българските политици трябва да бъде наказвана - твърдо, непоколебимо и безмилостно. Нека си дадем сметка, че това е като игра с нулев резултат - или парираме тази натрапчива склонност на българските политици да лъжат и започваме да живеем по-добре като резултат от променената публична среда и качеството на вземаните решения от публичните лица, или те продължават да лъжат безспир и ние продължаваме да живеем все по-зле и по-зле. Повярвайте ми, трети път няма.
Веднага след 1990 г. Меглена Кунева-Пръмова прочиства имената си от тази фамилия и остава без добавката Пръмова. Ето доказателство за това - отваряме Сиела и виждаме, че през 1990 г., когато се създава фирмата „Консулт Леге Артис” сред тримата съдружници в нея е и Меглена Щилиянова Кунева. Добавката „Пръмова” вече не присъства. Не и е нужна - тоталитарният комунистически режим вече е паднал, времето е друго, а и само година по-късно другарката Меглена Кунева-Пръмова вече ще е сред експертите в правителството на Филип Димитров.
Антон Тодоров
