Идеята за обединен национален фронт е добра, но недоверието между отделните лидери торпилира идеята още в самото начало, казва за Frognews.bg бившият зам.-председател на ВМРО.
Интервю на Ана Кочева
- Г-н Костадинов, оказа се, че ВМРО е провела петия си конгрес преди седмица. Някак много тайно се случи това, почти не разбрахме, че тече такова събитие. Имаше ли причина, или вината е журналистическа, че го „проспахме”?
- Причината да не се шуми около конгреса е тривиална – просто не са изпратени покани до медиите да присъстват. Имаше представители само на две медии, които присъстваха в началото и още преди да започнат приветствията при откриването, напуснаха. Като прибавим и факта, че никой не е длъжен да следи нашия вътрешнопартиен живот, става ясно защо конгресът остана незабелязан. Хем ВМРО се скри, хем никой не го и потърси.
- А какво се случи на конгреса? Обикновено това е форум, на който се чертаят политики за следващите години, особено пък като се има предвид, че 2013 е и изборна. Как ще изглежда ВМРО нататък?
- Ако бях станал председател на Организацията, щях да мога да ви отговоря на така поставените въпроси. Тъй като обаче Красимир Каракачанов беше преизбран за седми или осми пореден път, ако не се лъжа, трябва да питате него. Аз самият не чух отговори на тези въпроси там, макар че бяха поставени от много делегати. В речта си председателят на ВМРО изтъкна само, че трябвало да се правят структури и че не е хубаво да се критикуват бъдещите коалиции, защото така се сваляла „цената“, която можела да се вземе при преговорите за съставянето на общите листи.
- В последно време се говори за националистическо ОФ. Какво ще обедини националистите впрочем; сред тях има достатъчно хора, които в годините не питаеха особено топли чувства помежду си.
- Идеята за обединен национален фронт е добра и едва ли има български националист, който да не я одобрява. Тя обаче трудно ще се случи в пълния си вид, защото между отделните формации има натрупани противоречия, които макар и да са преди всичко от субективен характер, все пак се явяват сериозен проблем. Недоверието между отделните лидери торпилира идеята още в самото начало, но дори и там, където се оформя някакво единодействие, подозренията и лошите спомени пак си остават. Едва ли Каракачанов и Сидеров са забравили взаимните „комплименти“, които си раздаваха през годините от 2005 насам. Това създава усещането по-скоро за съдружници по неволя, отколкото за принципен патриотичен съюз.
- На току що преминалия конгрес Вие се кандидатирахте за лидер на ВМРО. Имахте ли някакви индикации, че може да спечелите?
- Първо е редно да припомня, че на предишния конгрес Каракачанов обяви, че това ще е последният му мандат начело на ВМРО. Месец преди началото на конгреса имаше вече няколко номинации, а една от тях беше и моята, когато изведнъж старият председател беше изненадващо номиниран от няколко областни структури. Стана ясно, че е имало предварителна работа и подготовка в тази насока още много преди 28 октомври и нещата се случиха закономерно – Каракачанов спечели, ВМРО загуби. Бих казал, за пореден път.
- Заговори се, че заради лидерския пост дори сте имали и тайна среща с Иван Костов с идеята да си осигурите подкрепата му. Как и дали въобще Костов би могъл да окаже влияние върху ВМРО?
- И как точно който и да е лидер на друга партия би могъл да ни окаже влияние? За тайни срещи пък въобще и дума не може да става.
- Струва ли ми се или в последно време електоратът на ВМРО се топи? Обратим ли е процесът?
- Топи се, и да, процесът беше обратим. Вече не е. Аз например не знам какво да отговоря на хората, които ме питат защо нашият лидер не си спази мъжката дума от 2009 г. Отделно от това се създаде сериозно вътрешно недоверие към ръководството. Когато помежду си не си вярваме, как ще накараме другите хора да ни повярват?
- Разцепленията ще продължат ли и нататък, след като „пловдивчани” се отцепиха преди години или може да се мисли за консолидация по някакъв начин?
- Разцепление няма, има апатия и тотална демотивация. Те са най-сериозният проблем пред ВМРО. Когато се окаже, че каузата на Организацията вече не е спасението на България, а влизането на няколко души в парламента, когато по пътя си към целта си превърнал средството за постигането на тази цел в самоцел, няма как да се мисли и за консолидация. Освен ако не приемем очертаващата се коалиция с Атака като консолидация, макар че странно защо тя напомня по-скоро на сливане на две фирми, отколкото на политически съюз.
- Г-н Костадинов, какво точно „работи” ВМРО в Македония, предполага се дефинитивно, че е един от важните акценти на дейността е насочена тъкмо натам?
- Това е много болна тема. Аз влязох във ВМРО през 1997 г., воден от желанието си да помогна поне малко за това един ден България и Македония да бъдат една държава. Освен това да не забравяме и българите в Беломорска Македония и Беломорска Тракия(днес в Гърция), Поморавието и Западните покрайнини (Сърбия) и въобще във всички откъснати от България наши земи. През годините сме правили каквото ни е било по силите, но смятам, че има още много, което бихме могли да дадем за нашата кауза и за нашите сънародници оттатък синорите. Специално за Македония мисля, че сме в дълг към българската национална кауза там. В тежък дълг.
- Оттук нататък Вие самият накъде поемате?
- Натам, накъдето съм се запътил още през 1997 г. Задачите и проблемите, които стояха пред България тогава, и заради които влязох във ВМРО, не само че не са решени, но се появиха и нови предизвикателства пред нас като народ. Борбата продължава.
