Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим почина тази нощ, потвърди официалният сайт на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ).
Тази нощ, около 4:00 часа сутринта, на 98-годишна възраст се престави в Господа главата на Българската православна църква-Българска патриаршия Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Св. Синод на БПЦ-БП ще излезе със специални съобщения относно кончината на Светейшия ни патриарх, се посочва в съобщението.
Всички български митрополити ще се съберат на извънредно събрание в Светия синод. Днес е ден, посветен само на паметта нa патриарха. Предстои избор на нов патриарх, който да наследи дядо Максим. Това ще стане на Църковно-народен събор. Предстои правилата да бъдат оповестени публично от българската църква.
Главата на Българската православна църква беше приет в Правителствена болница заради обща отпадналост в началото на октомври 2012 година.
По препоръка на лекарите той не участва в честванията на 98-ия си рождения ден и 100-годишнината от изграждането на патриаршеския храм „Свети Александър Невски”.
От лечебното заведение отказваха да дават подробности за състоянието на 98-годишния Максим с лаконичното обяснение, че той е добре за човек на тези години.
Той никога не е посочвал свой наследник, защото това е в разрез с каноните на Българската православна църква, съобщава bTV.
Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Основно и прогимназиално образование той получава в родното си село. Едва 12-годишен Марин Минков е изпратен от родителите си за послушник в Троянския манастир.
През 1929 година е приет в Софийската духовна семинария, която завършва 5 години по-късно с отличие. След това служи 3 години в русенския храм "Успение Богородично" до есента на 1938, когато започва да изучава богословие в Софийския университет.
През 1941 в параклиса на Богословския факултет е ръкоположен за йеродякон и приема монашеското име Максим. След кратко служба като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим остава до лятото на 1947 година.
Тогава с решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Почти 3 години архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след това до 1955 година е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България до 1960 година заема поста главен секретар на Светия Синод, а междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква.
Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод.
На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие избира и провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви от целия свят.
Патриархът е бил в добри отношения с тогавашния държавен глава Тодор Живков, който изпълнява молбата му за възстановяване на църквата "Свети Спас" в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.
В началото на 90-те години на XX век висши духовници яростно протестират срещу нелегитимното според тях избиране на Максим за български патриарх. Причина за противопоставянето им е заседанието на Политбюро на БКП, проведено няколко месеца преди интронизирането. На него е решено за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим.
Това води до разкол в Православната ни църква и създаване на Втори Синод начело с митрополит Пимен и митрополит Инокентий.
Всеправославният събор в София през 1998 година потвърждава каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. 4 години по-късно е приет нов закон за вероизповеданията, с който държавата прекратява намесата в делата на българската православна църква и потвърждава легитимността на патриарх Максим.
През 2004 година президентът Георги Първанов награждава патриарх Максим с орден "Стара планина" Първа степен за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му.
Eто и изявлението на Светия Синод по повод кончината на партриарх Максим:
Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03,30 минути вследствие на сърдечна недостатъчност се престави в Господа Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви. Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости!
Стобийски епископ Наум, Главен секретар на Св. Синод
