Старият режим го използваше. Пеко Таков пък се отнасял с патриарха като властник с кочиаша си, спомня си Петко Борджуков от Троян, първи братовчед на дядо Максим.
Петко Борджуков от Троян, първи братовчед на патриарх Максим, разказа свои спомени за именития си роднина.
интервю на Frognews.bg
- Виждахте ли се често с дядо Максим?
- Не се виждахме много често в последните години, но дядо Максим беше винаги в Троянския манастир за Голяма Богородица и за рождения си ден, тогава се виждахме редовно. Предишни години сме поддържали контакти; той понякога идваше на Зелениковския манастир, но в последен години престана да се качва там, защото е доста стръмно.
- Кога го видяхте за последно?
- За последен път се видяхме преди 2-3 месеца по роднински дела. Това беше поводът, ние го посетихме в манастира със съпругата ми; дядо Максим беше в апартамента си, посрещна ни по стълбата, изкачи се сам, а на нас това ни вдъхна надежда, че е здрав и е добре. Нашият род е дълголетен, баща ми, който е брат на майката на патриарха умря на 94 г. ; майката на Максим на 95 години. Ние с дядо Максим си говорихме в кръга на шегата, че той ще успее да отпразнува 100 годишен юбилей. Уви, това не се случи....
- Много се говореше, че дядо Максим има обвързаности с бившата ДС. Той как приемаше това?
- По повод приказките, че е бил агент на ДС, те оставяха много неприятно усещане у него, но той се отнасяше с известно разбиране, че някои хора правят политика от тия приказки. При стария режим някои пъти, аз си обяснявам, че той е изпълнявал задачи, поставени му от властта. Спомням си, че го бяха изпратили в Израел. Попитах го защо е отишъл, а той ми каза, че тогава държавата още не е имала установени дипломатически връзки с Израел и са използвали него, за да трасира пътят, да установи контакти...
- Какви са били отношенията му с режима?
- Същевременно старият режим не се отнасяше с достатъчно уважение към църквата, респ. към патриарха. Например знам от дядо Максим, че Пеко Таков се обръщал към него с подигравка едва ли не като властник към свой кочиаш; но пък и патриархът не му оставал длъжен в отношението си...
- Вие все пак сте били близко до него като роднина. Опишете го.
- Дядо Максим беше изключително мъдър, вероятно част от тази мъдрост беше натрупана през годините. Той имаше, в истинския смисъл на думата, висок интелект. Знаеше 5 езика говоримо - руски, английски, немски, френски, гръцки, това е признак на висока ерудиция...Остана ми и един много хубав спомен - миналата година на рождения си ден той ми подари една книга биографично издание, много луксозно – половината страници на български, половината на английски, илюстрирана богато. Дори синът ми я прибра в своята библиотека. Това е много хубав спомен за рода ни...
- А какви бяха хората, с които той общуваше?
- Неговият кръг беше много специален, дружеше предимно с духовни лица; контактуваше предимно с хора на високи постове. Но никога не е злоупотребявал с поста си; аз лично два пъти съм ходил да ходатайствам за близък човек, но той категорично ми е отказвал. Но в същото време сам ми е предлагал услугите за здраве, за наблюдение на моя син, когато е имал здравословен проблем...
- Говореше се, че в последно време са го поддържали полужив. Вярно ли е това?
- Преди 2 дни говорих с неговия шофьор Стоян, той му е близък помощник; през последните дни патриархът е бил очевидно недобре. Но само накрая. А и все пак той беше на 98 години. Аз съм на 80 г. и усещам възрастта, какво остава за него...
- Известно е, че патриархът не може да посочи свой заместник, но ставало ли е дума за това кого той намира за достоен за този пост?
- Никога не е споделял нещо за свой заместник, но имах усещането, че един от всичките му беше много симпатичен, впоследствие обаче този човек стана русенски митрополит....Живеем в такива времена, че едни живеят с разбиране и уважение, други – другояче. Дядо Максим издържа на всички бури и смятам, че това тепърва ще се оцени.
