БСП и десницата се заиграха предизборно
Зададат ли се избори – каквито и да било – и българските политици сякаш моментално изгубват част от здравия си разсъдък. Освен това за пореден път показват, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили през изминалите 17 години, още повече, че страната ни вече е член на ЕС и уж би трябвало да правим политика по европейски.
Най-вероятно през май месец ще гласуваме за първи път за наши представители в Европейския парламент. С други думи, след около 3 месеца българските избиратели пак ще бъдат приканени от политичедсите партии да се явят пред урните.Съвсем естествено всяка формация ще се стреми да вкара най-много свои хора в престижната европейска институция. Проблемът е, че местата са само 18. В такъв случай никак не е чудно, че предизборната кампания вече започна. И управляващи, и опозиция я провеждат, както те си знаят.
През първия февруарски уикенд социалистите избягаха чак на Белмекен, за да хвърлят оттам поредното си популистко решение за 10-процентно увеличение на пенсиите от 1 юли. И понеже микробусите с журналистите бяха заклещени по пътя от снежна виелица, социалната министърка Масларова вероятно се притесни, че няма да има кой да разтръби добрата новина за хората от третата възраст, та затова я съобщи сама по националното радио, може би още преди да е била одобрена от съпартийците й.
Ефектът на изненадата беше постигнат, разбира се, включително и за коалиционните партньори на БСП. Изненадан май е и финансовият министър Орешарски, който притеснено се усмихваше пред медиите, но отбягна да отговори на въпроса има ли пари за подобен „скок” на пенсиите. Формалното оправдание за този ход на социалистите, са няколкото пенсионерски протести пред парламента и МС заради ниските пенсии. Тези протести винаги са справедливи, въпреки че пак някои пишман политици се опитват да си спечелят своите нови 5 минути слава върху гърба и мизерията на възрастните хора.
Въпросът тук обаче е друг. Защо социалната министърка и нейните колеги от кабинета изобщо трябваше да докарат нещата до протести? Толкова ли не можаха да предвидят оправдания страх на пенсионерите от влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г. и очакваното вдигане на цените, та трябваше да се заинатят с увеличаването на пенсиите не от въпросната дата, а от 1 юли? Нямало достатъчно пари в хазната, разчетите нещо не излизали, та затова възрастните хора трябвало да почакат няколко месеца. Тези, които оцелеят, разбира се. Иначе правителството обича да се хвали с рекорден бюджетен излишък!
И каква стана тя накрая? Изведнъж, без никакви разчети, без финансова обосновка – вместо заложените в бюджета 8,5% увеличение - ето ви 10%. Което автоматично променя параметрите на някои пера от държавния бюджет и той със сигурност ще трябва да се променя и актуализира. А това си е направо една излишна допълнителна работа за финансовия министър, кабинета и парламента, след като този въпрос можеше да бъде решен прилично още със самото приемане на Бюджет 2007 в края на миналата година. И как така тогава не достигаха средсва и не можеше да бъдат намерени за едно достойно увеличение на пенсиите, а сега, само 2-3 месеца по-късно, се оказа, че е възможно да стане и че трябват само 35 млн. лв. И тази сума не била кой знае колко голяма и не било трудно да се намери. Друг въпрос е, че като се актуализира бюджетът, след това ще трябва да се променят и още няколко закона, свързани с посочените в него първоначални параметри. И депутатите вместо да гласуват необходимите за реформирането на страната нови закони пак ще трябва да губят време да поправят стари.
Това всъщност раздразни най-много коалиционните партньори от НДСВ, освен дето идеята не е била съгласувана с тях. И от ДПС бяха втрещени, макар че зам.-шефът на движението Йордан Цонев, се опита да замаже партньрски червения гаф, като обясни, че въпросното предложение ще бъде обсъдено в Съвета на коалицията и там вече ще се реши окончателно съдбата на увеличението. Върхушката на БСП като че ли забрави, че в момента партията е действащ управленец и пак се впусна да дава напомпени социални обещания като в предизборна кампания. И не случайно те отново са насочени към пенсионерите – най-верния и сигурен електорат на БСП. Именно на техните многобройни гласове ще разчита соцпартията, за да изпрати най-голямо число депутати в Европарламента. Очаква се обнадеждените възрастни хора да подкрепят червените претенденти през май, а пък през юни може да се окаже, че средствата пак недостигат и пенсиите да бъдат увеличени с 5% на първо време или с първоначално заложените 8,5% в най-добрия случай. Вярно е, че пенсионерите пак ще се почувстват излъгани и унизени, но до местните избори наесен ще има още няколко месеца, в които могат да се дават щедри обещания за 20-30% скок на доходите им в близко бъдеще. И хората от третата възраст пак ще се хванат, защото тяхната перспектива е краткосрочна и съвсем по човешки им се иска колкото годинки им остават, да ги изживеят по-добре материално и по-спокойно.
Този филм вече сме го гледали. Прелъстителят и прелъстените са известни, мястото и методите на прелъстяване - също.
Опозицията също не закъсня да заиграе предизборната си игра. Въпросът там бе, коя от многото десни формации, ще бъде най-бърза и ще се сети да иска вот на недоверие на правителството. Направи го СДС. Но с уговорката, че първо ще се проведат консултации с останалите формации в десния спектър, с браншови и граждански организации, със синдикати. С други думи, самото искане на вот на недоверие ще бъде внесено пак някъде към май месец, когато ще е гласуването за евродепутати. Че кабинетът и особено отделни министри напълно си заслужават вот на недоверие за хаоса и безобразията, които са създали в своите области, е ясно. Не е сигурно обаче, дали разпарчетосаната опозиция ще успее да предизвика широк обществен дебат по наболелите проблеми в здравеопазването, енергетиката, сигурността и социалната политика, каквито намерения заявява синият лидер Петър Стоянов. Сигурно е едно - че от парламентарната трибуна ще се леят протяжни тиради (предавани по БНТ и БНР) за провалите на кабинета в тези жизнено важни сфери. На тях именно се разчита да заменят провеждането на предизборна кампания в подкрепа на десните кандидати за ЕП. Защото вече на всички е ясно, че разроилите се десни партии нямат нито силите, нито структурите, нито доверието на хората, за да направят що-годе сносна и успешна предизборна кампания. Вместо да се уедрят и заедно да потърсят автентичния си електорат, те продължават да се състезават помежду си кой е по-истинска и шумна опозиция, която громи управляващите с думи, но не предлага реални алтернативни политики. Всъщност, българската десница продължава да стои извън реалното време, потопена в поувехналия чар на митингите, шествията и протестите отпреди 10-15 години. От процесите, които протичат в отделните десни формации, се вижда, че те от национални партии устремено се превръщат в регионални или локални. СДС, ДСБ, ССД са позиционирани основно в София. Столичните им организации са най-стабилни и силни. Те имат привърженици и в по още няколко големи града. И с това като че ли се изчерпва в общи линии организационната им структура и цялата им мощ. Европейският демократичен път на Димитър Абаджиев пък има всички шансове да се превърне във Великотърновска партия, тъй като лидерът й е депутат от този район и доста често ходи при тамошните си привърженици. „Народният трибун” Яне Янев пък се изживява като властелин на част от Югозападна България.
Почти сигурно е, че и при искането на вот на недоверие на правителството десните формации пак няма да успеят да действат в синхрон. Отново ще има борба за надмощие между лидерите им и може би пак ще последват обвинения кой от кого каква идея е откраднал и присвоил. А проблемът е в това, че всъщност идеите са старите, от времето, когато настоящите сини водачи бяха заедно в един съюз. Просто нови идеи няма. И този филм също вече сме го гледали.
При това положение не е изключено опозицията вместо да извлече дивиденти за себе си от евентуален дебат за неадекватната политика на управляващите в здравеопазването, енергетиката, социалната сфера и сигурността, да даде козове в ръцете на опонентите си и те да получат възможност на всеослушание да прокламират дори и малките си успехи в тези и други области. Още повече, че съставът на тройната коалиция е такъв, че на обществото може да се предложат алтернативни социални и либерални модели за решаване на проблемите. Което при всички случаи би направило по-добро впечатление на фона на дясната безидейност. Тъй като един такъв дебат вече ще се следи с повишен интерес и от партньорите на България в ЕС. За тях никак не е безразлично каква политика се провежда у нас. И къде по-дискретно, къде не чак толкова, ще заявяват своите предпочитания, с които управляващите малко или много ще бъдат принудени да се съобразяват.
А иначе резултатът от гласуването на вота на недоверие е предизвестен. Опозицията има достатъчно депутати, за да го внесе в НС, но те са твърде недостатъчно, за да го защитят, т.е. да съборят кабинета. БСП, НДСВ и ДПС може сега да си разменят гневни реплики заради ненадейното соцрешение за пенсионерските 10%, но в пленарната зала ще гласуват като един срещу вота и няма да има отсъстващи от това заседание. Не за друго, а за да може правителството на тройната коалиция до края на мандата си да ощастливи българите с дадените предизборни обещания и лансирани добри идеи за решаване на проблемите в изоставащите сектори. Поне така ще обяснят пред обществото защитната си реакция.
А всъщност започващата предизборна игра за евродепутати вътре в тройната коалиция, между нея и опозицията, както и между самите десни формации, има чисто партийни, личностни и корпоративни цели. Тя няма нищо общо с интересите на българските граждани, техния начин на живот и перспективи за реализация.
