През март 1945 Адолф-Хайнц Бекерле - последният наместник на Хитлер в София - разказва в една килия на зловещия московски затвор Лубянка за тайните договори с българите. Неговите признания излязоха едва сега на бял свят.
В края на войната агентите на Сталин залавят няколкостотин от дипломатите на Хитлер и ги откарват в Москва. Там изчезват не само затворници, но и протоколите от разпитите. Едва сега излязоха на бял свят 189 документа.
Тези документи, протоколиращи разпитите и снабдени с подробни обяснения и коментари от руски историци, бяха публикувани наскоро в Москва. Томът от близо 900 страници съдържа също писма, дневници, както и молби за помилване на задържаните.
Сборникът предлага уникална възможност да се надникне зад кулисите на външната политика на Третия райх. Така например може да се прочете как българският цар Борис ІІІ е бил принуден да се включи във войната на Хитлер срещу Югославия и Гърция. Как бившият берлински посланик в Багдад се опитвал да инсценира преврат и с помощта на ерусалимския мюфтия да организира арабски легион за борба срещу "англичани, евреи и болшевики".
Психограми от подземието
Протоколите от разпитите са същевременно и психограми. Читателят усеща атмосферата на разпитите, настроението на водещия разпита, вижда как пленените германци обмислят думите си; как едни се правят на незнаещи, други клепат бившите си колеги, а трети си признават чистосърдечно.
На първо място Сталиновата тайна служба търси доказателства за съучастието и на германските дипломати във войната срещу СССР. В това отношение човек като Адолф-Хайнц Бекерле е точно това, което им трябва. Той е заловен в България като последния наместник на Хитлер в София. Преди това е бил шеф на полицията във Франкфурт и в окупирания Лодз. През март 1945 Бекерле разказва в една килия на зловещия московски затвор Лубянка за тайните договори с българите, на които Хитлер обещава югославски и гръцки територии:
"Бях инструктиран от Хитлер да настоявам за безостатъчно изпълнение на всички германски искания, без да засягам чувството за чест на цар Борис... Направих всичко възможно за изостряне на отношенията между България и Русия, с цел да предизвикам военен сблъсък между двете страни."
Бекерле е напълно откровен в признанията си. Без да го питат, той дава на разпитващия го подполковник и други подробности за работата си в България:
"По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна."
Ловът на шпиони се изражда в мания
Съдбата на тези хора не интересува и руснаците, офицерът не пита Бекерле защо е пратил хиляди хора на смърт; преследването на евреите не е тема за Сталин. Неговите сатрапи искат да изкопчат колкото се може повече имена, най-вече на руснаци, които наистина или предполагаемо са работили за германците; при Сталин ловът на шпиони се изражда в мания.
73-годишният Херберт фон Рихтхофен, дипломат от старата имперска школа и някогашен посланик в София, умира в подземията на Лубянка. Неговият приемник Бекерле, който изпраща на смърт евреите, а преди това е вилнял и в Лодз, е осъден на 25 години затвор, но през 1955 влиза в групата на последните германски военнопленници, освободени от СССР. Бекерле се завръща в Германия и получава от общината на Франкфурт обезщетение от 6 000 марки. В края на 1966 все пак го арестуват, но до осъждане така и не се стига.
(Deutsche Welle)
